Петър II Делян е български цар, провъзгласил се за син на Гаврил Радомир от брак с Маргьорита, дъщеря на унгарския владетел Геза (971 – 997).
Според византийските източници (с някои изключения), произхожда от долните слоеве на обществото. Прозвището Делян му идва от гръцката дума „долос“, която означава хитър. Византийските източници обаче не могат да се приемат като безпристрастни, когато става дума за човек от Самуиловия род. Това, че Петър Делян принадлежи към този род се подчертава от самия него, от привързаността му към Самуиловата символика и антивизантийската му дейност, поддържана от широките български народни маси, които му вярват и го подкрепят. От езиково гледище е съмнително от „долос“ да се е образувало споменатото прозвище. Имената Дельо и Делян, съгласно българската езикова традиция, произхождат от старобългарския глагол дѣлати – „работя“ (виж речника на българските имена в приложението). Името Делян може да произхожда и от българската дума „делен“ или „делян“, т.е. отделен от царското семейство (майка му го отвежда със себе си в Унгария, след като се разделя с баща му.. Делян не избира името Петър случайно. Той търси приемственост с Крумовата династия, а цар Петър Добрия е човекът, дал най-дългият мир в българските земи – от 927 г. до 969. В това отношение неговият мир е дори по-дълготраен от този на княз Борис Покръстителя и на кан Омуртаг и е огромен успех за България, която се стабилизира след разорителните войни на Симеон. Ето защо Петър Делян избира името Петър II, търсейки явна символика.
За някои изследователи твърденията на Петър Делян, че е син на Гаврил Радомир от първата му жена, която е дъщеря на унгарския крал, се потвърждава и от Михаил Деволски, гръцки епископ, който прави добавки към хрониката на Йоан Скилица в началото на XII век, още повече че унгарката се разделя с Радомир бременна. Впоследствие убитият от Иван Владислав канартакин и пленените от Василий II, Гаврил Радомирови синове са от Ирина Ларисчанката. Поради това, известния историк Никохайос Адонц заключава, че Петър Делян е потомък на два царски рода[. Според други учени Петър Делян е бил самозванец – отново Михаил Деволски отбелязва, че аргументите на въстаническия водач били „убедително стъкмени“. Независимо от това дали Петър Делян е действителен царски син или самозванец, той е една от най-ярките фигури от българската история през ХІ-ХІІ в. След убийството на Тихомир Зонара изразява идеята чисто терминологично: „Делян станал самодържец“
Въстание
Петър Делян е провъзгласен за цар и оглавява въстанието от 1040 г., започнало в Белград, което е резултат от наложения на българските земи паричен поземлен данък, посрещнат с огромно недоволство от населението. През Ниш въстаниците достигат Скопие, по това време главен град на тема България. По същото време в Драчката област е провъзгласен за цар и Тихомир. Когато двете български войски се съединяват, Петър Делян произнася голяма реч, в която изтъква лошите страни на двувластието. Той подкрепил мислите си с думите, че не може един храст да храни два папагала, нито една държава да процъфтява ако се управлява от двама царе.
За да се обединят двата въстанически лагера, Делян е избран за единствен владетел, а Тихомир е екзекутиран – пребит с камъни, за да се избегнат раздорите между въстаниците.
Петър Делян (ó Δελεάνος) и Тихомир (ó Τειχομηρóς) – миниатюра от Мадридския препис на Хрониката на Йоан Скилица
Основна роля за последвалия неуспех на въстанието играе Алусиан. На него е поверена 40 000 армия, която той ръководи по време на атаката на Солун.(според някои извори всеки от двамата сродници ръководи по 40 000 души, т.е. въстаниците общо са брояли 80 000 души точно преди атаката на Солун) Атаката се проваля, поради слабо пълководство на Алусиян и коства 15 000 жертви от българска страна. Според византийския хронист Йоан Скилица след този неуспех двамата предводители на въстанието започват да се подозират взаимно. На един обяд Алусиан издебва Петър Делян и го ослепява (а според Михаил Псел му отрязва също и носа използвайки кухненски нож). Алусиян бяга в Гюмюрджина, (тогава Мосинопол), където е приет от Михайл IV и удостоен с титлата магистър.[ Оттук нататък следите му се губят. Има известни основания името му да се свърже с един имот в Херсонес Тракийски, споменат в Типика на константинополския манастир „Христос Пантократор“ (1136 г.). През лятото на 1041 г. голяма византийска армия, в която участват и викингски наемници, водени от бъдещия норвежки крал Харалд III, атакува главните сили на Петър Делян около Острово. Макар и сляп, Петър води въстаниците срещу ромеите*. На тези събития е обърнато внимание в древна норвежка сага посветена на делата на Харалд. В Островската битка армията на Делян не успява да надделее над викингите. Самият той според различие източници или е посечен от тях на полесражението или по-късно след като те превземат крепостите му е заловен от императора и отведен в Константинопол където е затворен и вероятно скоро умира, тъй като не са известни по-късни исторически сведения за него. Според проф. Йордан Вълчев факта, че Петър Делян чака своя ред чак до 1040 г., за да обяви своето въстание при положение че от 1019 няма българска държава, а наследника на Теодора-Косара – Константин-Бодин, обявява своите претенции чак през 1071 е явен знак, че сред Самуиловите наследници е имало приемственост и П. Делян е чакал до 1030, когато Персиян II е бил ослепен/детрониран и замонашен. Мисълта, че П.Делян приема за нещо естествено да подели властта с Алусиян (при положение че отказва подялба с Тихомир) също работи за тази теза – той не се чувства удобно пред един потомък на Арон, засяга се въпроса за старшинството сред Самуиловите наследници.
Почит
На името на Петър Делян е именуван нос Делян (Delyan Point) на остров Смит, от архипелага Южни Шетландски острови в Антарктида.
wikipedia.org; rodbg
