Начало География.бг Странджа – между обезлюдяването и възраждането

Странджа – между обезлюдяването и възраждането

248
0

Все повече нараства търсенето на имоти в района на планината, но инвеститорите бягат от този край. Вижте защо

През 1982 г. Министерският съвет приема прословутото 22-ро постановление, с което се дават различни стимули с цел млади хора да се заселят в изостаналите райони на България – най-вече в обезлюдения Странджанско-Сакарски край. Днес, 40 години по-късно, почти никой не си спомня за някогашната дръзновена Република на младостта и в последните петнадесетина години този кът от България отново се обезлюдява със засилени темпове. 

В същото време препятствията пред възраждането му са не едно и две. В тукашните населени места все още няма канализация, няма улична инфраструктура, няма пречиствателни станции. Районът около граничното градче Малко Търново попада в границите на Природен парк „Странджа“, а голяма част от територията му е в Натура 2000, което ограничава всякаква инвеститорска инициатива. В същото време не пречи отпадните води от селата все още да се заустват в близките дерета…

Това, че сме в границите на природен парк трябва да е предимство, а не да е препятствие, категоричен е малкотърновският кмет Илиян Янчев.

На практика обаче обновяването на това ъгълче от картата на Бългалия се оказва мисия невъзможна. Намерил се е например бизнесмен, готов да инвестира близо 6 милиона евро за изграждане на туристическа база в очарователното странджански селце Стоилово. Искал да изгради там и басейн, но няма къде той да се зауства и съответно не може да получи нужното разрешение от екоинспекцията.  Човекът вложил 100 хиляди лева, за да си направи собствена пречиствателна станция, но и това не помогнало. 

По всяка вероятност населеното място ще се размине с този си шанс да се възроди.

От своя страна, общинската администрация в Малко Търново от години подготвя различни проекти за оживяването и благоустрояването на региона, но досега всички те получават отказ най-вече заради ниската безработица и малкия брой местни жители. „Как те да станат повече, като нямаме условия да ги привлечем“ – чуди се Илиян Янчев, който е категоричен, че е крайно време държавата да обърне поглед и към Странджанския край, явяващ се външна граница на Европийския съюз.

Той с огорчение дава пример как само преди около месец в Бургас е подписан договор с екоминистерството за 55 милиона лева и това е най-мащабната финансова рамка за реализирането на  инфраструктурни проекти в сферата на ВиК инфраструктурата и пречиствателни станции, но за община Малко Търново няма предвидена и стотинка. 

Иначе, с разпространението на епидемията от Ковид-19 все повече хора осъзнават предимствата на малките населени места, заобиколени от дивата природа и затова напоследък тук се наблюдава засилено търсене на селски имоти в сърцето на Странджа планина. Районът е богат не само на забележителни природни красоти, но и на богато културно-историческо наследство. 

И сегашният интерес към този край на България дава надежда на местната администрация, че рестартът и възобновяването му са напълно възможни. Стига и държавата да удари едно рамо за това…

Снимки: Фейсбук/Жечо Планински

Автор: Диана Славчева

desant.net; rodbg

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете Вашия коментар
Моля въведете Вашето име тук