Начало Култура.бг На 1 септември 1898 година е роден Димитър Талев – символ на...

На 1 септември 1898 година е роден Димитър Талев – символ на българския патриотизъм

428
0

Творчеството на Димитър Талев е не само огромно по обем и тематично всеобхватно, но е и ключ към вратата, зад която се крие душата на известния писател. Често Талев споделял с читателите следното: „Ако някой иска да знае нещо за мен и моите убеждения, нека чете книгите ми“.

Димитър Талев
Димитър Талев: Вярвай, че ще те обичат за това, което си, и свиквай да те мразят за същото!

През 1925 година Димитър Талев публикува първата си самостоятелна книга. Сборникът излиза под заглавие „Сълзите на мама” – разкази и приказки за деца. Историята е за непослушно дете, което в съня си отпива глътка вода от извор от сълзите на своята майка, пролети заради него, и това го променя изцяло. „В тях има нещо много меко и нравствено“, споделя синът му Братислав Талев, „за отношението към дома, към майка, към Бог.“

Първата голяма Талева творба – трилогията „Усилни години“ („В дрезгавината на утрото“, „Подем“, „Илинден“) е вдъхновяващ опит на писателя да създаде епическо повествование за подготовката, избухването и поражението на Илинденско-Преображенското въстание (1903). В „Усилни години“ Димитър Талев за пръв път развива своята тема за Македония и Обединена България. Тази трилогия писателят пише на възраст, която е на границата между младежката емоционалност и житейския опит.

Друга известна негова трилогия е „Самуил, цар български“. Тя е една от най-известните в родната литература. Състои се от следните книги: „Щитове каменни“, „Пепеляшка и царският син“ и „Погибел“, които излизат съответно през 1958 година, 1959 година и 1960 година. В този роман-летопис Талев разказва за епичния двубой между България и Византия в края на X и началото на XI век. В центъра на действието е боляринът Самуил, който ръководи борбата за запазване на българската държава. Написването на трилогията е породено от започналото фалшифициране на историята за цар Самуил в Социалистическа Република Македония, по това време част от Югославия, където македонските комунисти активно създават новата македонска нация.

Ето какво казва самият Талев: „За своя роман „Самуил-цар български“ аз използвах почти всички факти, които са установени в историческата наука. Исках моят роман да има познавателно значение, да бъде щит на историческата правда и съкрушително оръжие срещу някои лъжеисторици в Скопие, които се опитват да фалшифицират историята…“.

Безспорно обаче гениалният Талев остава в съзнанието на българските читатели с уникалната си тетралогия, включваща романите „Железният светилник“, „Преспанските камбани“, „Илинден“ и „Гласовете ви чувам“.

„Железният светилник“ излиза чак през 1952 година. Действието се развива в град Преспа, чийто прототип е родният град на Талев – Прилеп. Разказът започва през 1833 година, след голямата чума в македонските земи. Стоян Глаушев е млад, силен и добродушен момък, избягал от своето родно село Гранче, защото неволно убива хрътката на местния бей. Момъкът решава да напусне селото от страх, че беят ще си отмъсти и в едно студено зимно утро, Стоян и кучето му Шаро се озовават в големия и пълен с живот град Преспа.

Докато се скита безцелно по улиците, Стоян изведнъж чува името си от 25-годишната мома Султана, наследница на приказно богатия Хаджи-Серафимов род. Името му е случайно налучкано, защото по това време всеки втори жител на Преспа се казва Стоян. Султана дава задача на момъка да нацепи дърва, а след това да помогне в градината около рушащата се къща. Тъй като няма покрив над главата си, Стоян моли да преспи в плевнята. Така минават няколко седмици и Гранчевският добродушко започва работа при казанджията Кочо. Прибира се късно вечер, а това подхранва злите езици на преспанските клюкарки, според които Султана е пристанала на Стоян. Това, естествено, не е вярно, особено ако вникнем в сърцата и умовете на двамата ни главни герои.

Султана остава пълен сирак едва шестгодишна. Отгледана е от баба си – Хаджи Серафимица. По-правилно е да кажем, че Султана отглежда баба си. Старата чорбаджийка е прахосница, която не пести жълтици за скъпи бижута и накити, от които няма нужда. След като Султана пораства и става, както казва народът, „мома за женене“, тя поема къщата и грижата за остатъците от семейното богатство в свои ръце. Когато била на шестнадесет години, Султана отказала предложение за брак. В града започнали да приказват, че тя е „горделива мома“. Така предишното предложение за брак останало единствено в живота й. Социалното положение на младата преспанска хубавица било странно като характера ѝ. От една страна, Султана се родила в богатия род на Хаджи Серафим, за който десетилетия наред, „по сборове и по седенки“ се разправяли легенди за несметното му богатство. От друга страна обаче, след като всички роднини на Султана се споминали и тя останала сама със своята баба, парите започнали да намаляват с всеки изминал ден. За бедните момци Султана била много богата, а за заможните – прекалено бедна. В такъв момент Стоян става единственият избор на Султана и въпреки клюкарстването от страна на дребните преспански душици, двамата млади се венчават и започва съвместният им съпружески живот.

В „Преспанските камбани“ България дочаква своето Освобождение. Възторгът от всички българи в Преспа е силен, но не за дълго. На политическата сцена се появява Княжество България, но Македония остава част от Османската империя и борбата за независимост на тази изконна българска земя не приключва. В края на книгата възрастният Стоян умира, а по-късно старата Глаушица го последва. Виждайки, че животът на децата ѝ ще премине на място, различно от родната Преспа, Султана изрича през сълзи последните си думи: „И тебе те вика там. По-хубав живот ще живейш. Жали той за Преспа, ама забравил я веке, излязла е от сърцето му, виждам. Ами тука кой ще остане бре! – напрегна се да викне тя и се задави в кашлица, но тъй през кашлицата продължи: Само нашите гробове ли…“.

 Иконостасът в прилепската черкв описан в Железния светилник

Иконостасът в прилепската черква, описан в „Железния светилник“

В третия роман – „Илинден“, авторът ни представя главно политическите събития в Македония. Издевателствата на турците над българското население зачестяват, а животът става нетърпим.

„Илинден“ е интересен и завладяващ, тъй като в него се появяват едни от светилата в родната история – Гоце Делчев, Даме Груев и др.

В организираната борба за постигане на свободна Македония участват не само националните ни герои със своите поддръжници, но и цялото българско население в Македония. Действието на романа се развива ту в София, ту в поробеното „дете“ на България – Македония.

„Гласовете ви чувам“ е последната книга от знаменитата Талева тетралогия. Тя е завършена през лятото на 1965 година и излиза през пролетта на 1966 година. В този роман авторът ни представя Борис Глаушев като учител в Битоля, членуващ в окръжния комитет на ВМОРО.

Борис участва в битката при Стражица. Там храбрите български четници водят сражения с Йосиф от Рапа и неговите хора. Йосиф е сърбоманин, чиято цел е посърбването на българското население в Македония. Прототип на този герой е Глигор Соколов – необразован сърбомански четник, убиец на десетки българи и противен точно толкова, колкото Йосиф от книгата. В битката нашият любим Борис е ранен смъртоносно, но не умира, защото „тоз, който падне в бой за свобода, той не умира.“

С този роман завършва историята за славния род на Глаушевци.

Димитър Талев разгръща своя писателски талант, като проследява съдбата на бележитото семейство в продължение на близо цяло столетие. Действието започна с бягството на Стоян през 1833 година и завърши малко преди войните за национално обединение в началото на XX век.

Погребението на Димитър Талев, 1966 г. София. Поклонение в Народния театър.
Погребението на Димитър Талев, 1966 година София. Поклонение в Народния театър.

По мащабите на историческите събития, по броя на лицата, въведени от Талев в сюжета на посочените 4 романа, тетралогията придобива епически размери. Чрез съдбата на едно обикновено семейство от македонския край, вълнуващо е представен политическият, духовният и социалният живот на българите, останали извън границите на България. Безспорно, заради своята възхитителна тетралогия, Димитър Талев е сред авторите в новата българска литература (заедно с Иван Вазов, Стоян Загорчинов, Фани Попова-Мутафова, Емилиян Станев, Вера Мутафчиева, Яна Язова и др.), които постигат върхове в развитието на историческия роман.

Чрез всички свои произведения, греещи от страниците на българската литература, Димитър Талев се превръща в икона на създателите на българския роман; в символ на българския патриотизъм и в емблема на несломимата желязна душа, издържала на терора в Народната република. И днес той не е забравен, а делото му ще пребъде, защото искрената обич и отдаденост на Родината-майка са били и ще бъдат характерни черти на българите хилядолетия наред.

Автор: Тодор Борисов

bulgarianhistory.org; rodbg

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете Вашия коментар
Моля въведете Вашето име тук