Колчем на юг из прозорец погледна –
Витоша там в кръгозора застава:
символ на снажност и мощ всепобедна,
царствена, горда, незиблема, права.
Смей ли се, облак ли лоба й завива,
румен ли вечер е той от зарите,
снежна ли мантия с бляск я залива –
се ме плени, приковава очите.
Около всичко дребнаво и тясно –
мисли и хора, делата, сърцата:
чувство на сила полъхва ме прясно
само от Витоша там в небесата.
Иван Вазов
kanal3.bg; rodbg
