В миналото на мястото на днешния Димитровград има три села – Раковски, Марийно и Черноконево. Село Раковски възниква в началото на XIX век на мястото на 2 турски чифлика. През 1873 г. край селото се изгражда гара на железопътната линия на барон Хирш и това ускорява развитието му.
През 1941 година компанията „Гранитоид“ започва изграждането при Раковски на нов промишлен комплекс, като купува съществуваща въгледобивна мина в Маришкия басейн и започва изграждането на циментовия завод „Вулкан“ с годишен капацитет 100 хиляди тона и топлоелектрическа централа.[
След Деветосептемврейския преврат от 1944 година социалистическият режим продължава развитието на промишления комплекс, придавайки му голямо пропагандно значение и обявявайки изграждането на изцяло нов град по модела на съветския Комсомолск на Амур.[ В проекта е ангажирано младежко бригадирско движение, в което младежи от различни краища на страната работят безплатно, като първите от тях пристигат на място на 10 май 1947 година. Димитровград е създаден официално с обединението на Раковски, Марийно и Черноконево на 2 септември 1947 г. с решение, подписано от тогавашния министър-председател и лидер на БРП (к) Георги Димитров, който, в духа на култа към личността на тоталитарните диктатори му дава собственото си име.
Градът е построен от 50 000 бригадири, които пристигат от 963 български градове и села. Част от тях стават жители на новия град. От 1948 до 1950 г. те работят в самостоятелна бригада, наречена „Млада гвардия“. Техният девиз е: „Ние изграждаме града, градът изгражда нас!“. Бригадирите построяват десетки жилища, химически заводи, фабриката „Вулкан“, азотно-торовия завод, пътната мрежа на днешната община Димитровград.
Архитектура
Булевард „Димитър Благоев“
Реконструираните през 2017 Площад „Поезия“ и пешеходната алея на бул. „България“
Димитровград е застроен в типично сталински стил, популярно известен като „съветски ампир“ или „сталински барок“. Фасадите от най-ранния социалистически барок често са монументални, с цокли в стил рустика, малки декоративни балкони и тежки полуколони. В града се срещат и сгради, издигнати в по-късния стил на архитектурния модернизъм от 70-те и 80-те години на ХХ в.
Усилено се работи по идеята (и проекта) Димитровград да бъде обявен за паметник на културата от национално значение. Целта на проекта е градоустройствените, архитектурни и паркови ансамбли от 1950-1970-те години да придобият статут на национални културни ценности. Именно заради уникалната си архитектура, градът е поканен да участва в европейския проект за тоталитарен туризъм, чийто маршрут включва 15 града.
Градът е известен:
- с музикална компания „Пайнер“,
- джаз трио Димитровград със солистка Мария Арнаудова; формацията е създадена през 1987 от Найден Клинчев (контрабас) и Митя Йорданов (пиано); членове: Митя Йорданов – аранжор, пиано, Петър Ганев – барабани, Димитър Русев – китара,
- както и с певиците Ваня Костова и Гергана.
Най-красивата природна забележителност в Димитровград е паркът „Пеньо Пенев“, възстановен през 2004 г. В парка има около 15 езера, но в момента са пълни с вода около 4 – 5. В някои от тях могат да се видят водни лилии.
На 20 мин път от Димитровград, в покрайнините на село Каснаково, се намира Светилището на Нимфите – много добре запазен езически храм, построен от римския пълководец Тит Флавий, в чест на богинята на любовта Афродита, в края на 3 век н.е. Предание от дълбока древност гласи, че там вечер танцуват нимфите – безкрайно красиви женски създания в белоснежни воали, под които прозират стройните им тела. Легендата гласи, че ако жените пият от изворчето вода, те зачеват по-лесно и раждат красиви мъжки рожби – деца на непокорна Тракия.
Между селата Каснаково и Клокотница се намира езическо светилище на Афродита и нимфите. През 1958 г. обектът е обявен за национален паметник на културата. По своята същност той представлява полукръгла площадка с аязмо и лечебна вода. Местността е известна под името Гьор Бунар. На няколко десетки метра оттам е „Киркова дупка“ – неизследвана пещера, в която според преданието се е скрил кир Теодор Комнин, след като е разбит от цар Иван Асен при Клокотница. На скалата, до входа, пак според преданието има отпечатък от подковата на коня.
wikipedia.org; rodbg
