Житие на св. свещеномъченик Антим Никомидийски
Св. свещеномъченик Антим Никомидийски живял през третия и началото на четвъртия век.
Родното му място е Никомидия – град, разположен в малоазийската област Витиния.
Като дете получил прекрасно християнско възпитание. Възмъжал, той се отличавал с високи добродетели и хармонично развит характер. Издигал високо своя дух над всички плътски похоти, дълбоко смирен, чужд на завист, гняв и леност, изпълнен с любов и мир във всички, с рядко благоразумие и пламенна ревност по Божията слава, той привлякъл върху себе си вниманието на християните, които го намерили достоен за свещеник, а по-късно и за епископ на Никомидийската катедрала.
Антим поел управлението на Никомидийската епархия в тежко време. Особено тежко се оказало то за самото никомидийско паство.
В тоя град, като в своя столица, живели по това време императорите Диоклетиан и Максимиан. От техни противници бил подпален дворецът им. Голяма част от него била унищожена. За тоя пожар фанатизирани езичници обвинили християните. Избухнало жестоко гонение срещу Църквата. Християните били залавяни и избивани безпощадно като опасни врагове на държавата. На празника Рождество Христово в Никомидия били изгорени около 2000 Христови последователи. В същото време голям брой християни били хвърлени в затворите, за да бъдат след това мъчени и убивани.
Ударът бил насочен главно срещу пастирите на Църквата.
В това опасно и тревожно време, по особено Божие внушение, епископ Антим се отдалечил в едно село Семана, откъдето управлявал епархията си. Оттук той изпращал увещателни писма, с които се стремял да укрепи и утеши своето бедстващо паство. Той пишел писма и до затворените в тъмници християни. Едно от тях било заловено и предадено на император Максимиан. И той, разгневен, изпратил 20 конници да намерят и доведат Антим. Когато войниците дошли в селцето, в което се намирал епископ Антим, срещнали самия него и го запитали къде се крие християнския учител Антим.
– Влезте при мене в къщи и си починете – отговорил им епископът, като разбрал, че е настъпило времето за неговия подвиг, – аз ще ви посоча къде се крие оня, когото търсите …
Като приел войниците в жилището си, Антим ги нагостил радушно и след това им казал:
– Аз съм този, когото вие търсите. Вземете ме и ме отведете при оня, който ви е пратил!
Трогнати от незлобието на почтения старец, който така приветливо ги приел войниците се смутили. Те не се решавали да го отведат под стража.
– Постарай се да се скриеш – предложили му те, – а ние ще кажем, че никъде не сме могли да те намерим!
– Не! – отговорил им светителят. – Голям грях е пред Бога да се постъпи против истината. Престъпно е да измамите когото и да било, особено пък този, който ви се е доверил и ви е изпратил. Престъпно е да се допуска лъжа при изпълнението на дълга. Извършете честно онова, което ви е заповядано! Вие не сте виновни за това незаконно поръчение, с което сте натоварени.
И Антим тръгнал с войниците. По пътя беседвал с тях. Така подействал на простите им сърца, че те пожелалил веднага да приемат свето Кръщение. Когато дошли до една река, светителят ги кръстил.
Епископът се явил пред гонителите, смело изповядал вярата си и понесъл с твърдост всички мъчения. Накрая бил посечен с меч.
Това станало в 303 година.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
СВЕТИ БЛАГОВЕРЕН ЦАР БЪЛГАРСКИ ТРИВЕЛИЙ (ТЕОКТИСТ) – ХАН ТЕРВЕЛ
протоиерей Алеко Рачев
Високото достойнство и чест, които българският владетел кан Тервел (701-718 г.) придобива, надхвърлят границите на българската държава още в дните на неговото царуване. Той е причината, отсякла арабското нашествие и линията, ислямизираща Византия и Стария континент. В началото на VIII век арабите вече били превзели Мала Азия, Персия, и Северна Африка. Тяхната експанзия се прехвърля в Европа, където мюсюлманското нашествие, наричано още мавърско, превзема Испания и се насочват към Франция. В Източна Европа ислямските нашественици са в Тракия и обсаждат с над 100 000 армия Константинопол по суша, и с 3 000 кораба – откъм морето. По този начин те се стремят да превземат едновременно Европа от двете страни. Константинопол три години е в обсада и е останал без храна и без вода. Точно в този момент българската войска напада неочаквано арабите в помощ на византийците и опустошава арабите. Византийският хронист Теофан Изповедник пише, че българите.. избили 22 хиляди араби. Настъплението на исляма е спряно, а св. цар Тривелий спасява Константинопол и християнска Европа.
Българският владетел св. Тривелий е сред царете с най-голямо влияние не само върху регионалната, но и върху европейската история. За жалост делото на св. Тривелий Теоктист допреди две десетилетия и значението му за българската история е малко известно в родината ни. За едно такова непочтително отношение имат роля и вековното византийско и османско робство, и историците ни на XX в. Европа и до днес с признателност помни приноса св. цар Тривелий за спасението си от арабското нашествие. И заради получения шанс за духовен, материален и културен просперитет, и заради голямата значимост на светеца, той е наречен от европейските народи Спасителя на Европа.
В началото на третото хилядолетие блаженопочиналият Варненски и Великопреславски митрополит Кирил слага начало за популяризирането на светеца, като не само реабилитира славното му дело за българската история, но и оживява името му, поставяйки го в богослужебния чин като молитвено упоменание.
Някога друг наш духовник св. преп. Паисий Хилендарски, сложил началото на българското Възраждане, като напомнил на българите, че и те са имали патриарси, царе и светии, между които споменава и св. Тривелий.
В няколко от нашите манастири и църкви има стенописи и икони от Възраждането, изобразяващи св. Тривелий (в монашество Теоктист), но нямаше храм посветен в негова памет. Митрополит Кирил избира като най-подходящото място за издигането на такъв храм село Мадара, където под билото на местните скали е изобразен едноименният Мадарски конник, който се отъждествява с кан Тервел.
За пръв път в България, през април 2011 г.- в деня на честването на 1700-та годишнина от издаването на едикта на Галерий за даване правото на свобода за изповядване на християнството, митрополит Кирил освети в с. Мадара новопостроен храм, издигнат в чест на светия благоверен цар български Тривелий (хан Тервел) и на св. вмчк Георги Победоносец.
Св. Тривелий завършва живота си като монах и е канонизиран от Църквата. Паметта на светия благоверен цар български Тривелий се чества на 4 януари и 3 септември.
Свети благоверни царю Тривелие-Теоктисте, моли Христа Бога за нас! Амин.
протоиерей Алеко Рачев
Св. Фива дякониса.
В памет на света Фива
За тази светица споменава Апостол Павел в посланието си до Римляни.
“Препоръчвам ви Фива – пише той, – наша сестра, дякониса при църквата в Кенхрея*; приемете я в Господа, както прилича на светии, и помогнете й, в каквото ще има нужда от вас, защото и тя беше помощница на мнозина и на самия мене“ (Рим. 16:1-2).
* Селището Кенхрея било корабно пристанище в Коринт.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите („Четьи-Минеи“) на св. Димитрий Ростовски.
Страдание на света мъченица Василиса
При царуването на нечестивия римски император Диоклетиан едва ли в някой друг град била пролята толкова много мъченическа кръв, колкото в Никомидия: в нея били убити за Христа толкова много вярващи, че само за един месец приелите мъченическа смърт наброявали до седемнадесет хиляди, без да се смятат двадесетте хиляди, изгорени в църквата в деня на Рождество Христово. И това избиване на вярващите без вина продължило не един месец, а много години. Кой е в състояние да изброи всички загинали през това време християни, освен един Бог, изброяващ и множеството звезди!
В Никомидия пострадала и светата мъченица Василиса. Слава на всесилния Бог, проявяващ Своята велика сила не само във възрастни хора, но и в малки деца! Светата мъченица била само на девет години, когато я отвели на съд при игемона, или управителя на Никомидия Александър, пред когото тази мъченица дете, непорочна невеста на Небесния Жених, така смело изповядала Христа, че всички били удивени от благоразумието и свободата, с която разговаряла с мъчителя, с когото водела спор за Христовата вяра, като съвършен мъж. Управителят се надявал да я склони към почитане на своите богове с ласкателство и обещания, но светицата оставала непреклонна; тогава управителят заповядал да я бият по лицето: светата девица благодарила на Бога за това.
Тогава управителят заповядал да съблекат дрехите и да я бият с пръчки: за това тя въздала още по-голяма благодарност на Господа. Това разярило управителя и той заповядал да я бият още по-силно; когато цялото тяло се покрило с рани, тя възкликнала: “Боже, благодаря Ти за всичко това”. Тогава управителят заповядал, след като пробият пищялите, да я закачат надолу с главата, и в запаления под нея огън да хвърлят смола, сяра, масло и олово, вярвайки, че тя скоро ще умре от тежките страдания и от смрадния дим; но светицата и при тези тежки мъчения, като в райска прохлада, не преставала да възпява хвала на Господа. Виждайки, че светицата се отнася с пренебрежение към изобретяваните от тях мъчения, управителят заповядал да я хвърлят в нажежена пещ. Като се оградила със знамението на честния кръст, света Василиса влязла в пламъка и дълго останала в него, без да претърпи никаква вреда. Всички присъстващи били обзети от ужас и с недоумение гледали на това чудесно видение.
Тогава, след като я извели от пещта, пуснали срещу нея два лъва, за да я разкъсат, но светицата се помолила и останала невредима; молитвата на девицата, както някога молитвата на пророк Даниил, заградила устата на лъвовете. Тогава ужас обзел и самия управител Александър, който, след като прекарал дълго в изстъпление, накрая възкликнал: “Това са Божии съдби!”, след това паднал в нозете ѝ и извикал: “Помилуй ме, рабиньо на Небесния Цар и Бог, и прости за всички мъчения; помоли се на твоя Бог да не ме погуби Господ заради тебе, защото от този момент и аз вярвам в Него”. Тогава светата мъченица, прославяйки с висок глас милосърдния Господ, просветил слепотата на управителя и открил му познанието на истината, казала на епископ Антонин да разясни на Александър истинната вяра и като го поучи в нея, да го кръсти.
Всички християни, които били там, искрено се радвали на обръщането на управителя Александър, който след кръщението принесъл покаяние за предишното си нечестие и причинените от него мъчения на християните и молел света Василиса да му измоли прошка от Господа.
По ходатайството и молитвите на светата мъченица управителят Александър, като повярвал напълно, в скоро време се преставил, изпълнен с истинско покаяние и бил погребан с чест от християните; а светицата след погребението му се отдалечила на три поприща от града. Тук, като почувствала жажда и намерила камък, светицата застанала на него, обърнала се с молитва към Господа и начаса от камъка избликнала вода. Като утолила жаждата си, тя се отдалечила на неголямо разстояние от това място и заставайки на колене за молитва, предала духа си на Бога. Като узнал за това, епископ Антонин дошъл тук и погребал светицата близо до камъка, от който, по молитвата ѝ, се появила вода. По молитвите на светата мъченица, Господи, излей и на нас Своята велика и богата милост. Амин.
Св. Йоаникий II, патр. Сръбски
Патр. Йоаникий ІІ – изключителен аскет и администратор, който подготвя благодатна почва за делото на своя велик наследник, последния патриарх на Търновското царство св. Евтимий. Известни са думите, които той отправя към търновчани, заминавайки на заточение. Думи, които остават като завет на всички български патриарси към българския народ в годините на османската власт: „На кого ни оставяш, свети отче? На Светата Троица ви оставям, сега и вовеки!“.
pravoslavenhram.com; pastir.bg; pravoslavieto.com; rodbg
