✝ 13 Неделя след Петдесетница
В името на Отца и Сина и Св. Дух,
Братя и сестри,
В днешния евангелски откъс Господ ни разказа притчата за Божието лозе. Така, преди да пристъпим по нататък нека да изясним какво означава „лозето“. Под „лозе“ могат да се разбират много неща – Църквата, юдеите или светът. Лозето, като образ да дома Израилев, на избрания еврейски народ е послужило и на Господа Иисуса Христа в днешната му притча за лозарите – убийци. Лозето също изобразява и Царството Божие, грижите на Бога за човека и за неговото спасение. Нека само да обърнем поглед към евангелията и ще видим какво казва Господ. Той казва: „Аз съм истинската лоза, и Моят Отец е Лозарят. Аз съм лозата, а вие пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод„.
Братя и сестри,
Ние с вас сме новият Богоизбран народ. Призовани сме не по заслуга, а по благодат. Нека да станем добри лозари на Божието лозе и в свое време да даваме плод. Всеки от нас при светото Кръщение е поставен в светия Виноград на Св. Църква. Нека да бързаме да извършим дела достойни, дела, които ще ни помогнат да се усъвършенстваме и да израснем. Нека да пребъдваме в Христос с истинска вяра, та и Той да пребъдва в нас, съгласно с Неговите думи и да даваме плод стократен за Божия слава и наше спасение. Амин. свещеник Стефан Чалъмов
Житие на св. мъченик Евдоксий
Св. мъченик Евдоксий бил военачалник при царуването на Диоклетиан (284-305 г.). Живеел като ревностен християнин.
Избухнало жестоко гонение срещу вярващите. За да запазят живота си, много християни напуснали жилищата си и се отдалечили в пустинни места. Там намерили убежище. В пустинно място намерил убежище с жена си Василиса и децата си също и Евдоксий.
Отряд войници бил изпратен да го търси. Войниците дошли на онова място. Срещнали го, но не го познали. Запитали го дали знае къде се крие военачалникът Евдоксий.
Той ги приел в новото си жилище с топло внимание. Нагостил ги, дал им възможност да си починат. Накрая им открил, че той е именно търсеният военачалник Евдоксий.
След като успокоил семейството си и го поучил как да живее, Евдоксий заминал с войниците за главния град на оная област.
Управителят го повикал на разпит. Предложил му да се откаже от вярата си, за да запази живота и военното си звание. Поискал от него незабавно да принесе жертва на идолите. Евдоксий решително отказал. Смело изповядал вярата си във Възкресителя на мъртвите Господ Иисус Христос. Управителят заповядал да бъде взето оръжието му и да бъдат снети от него знаковете на военното звание.
Този фанатизиран езичник изтръпнал от ужас, като видял как много от присъстващите на разпита войници се разоръжили, хвърлили от себе си знаковете на военното звание и едногласно изповядали, че са също християни. Изповедниците се оказали толкова много, повече от хиляда души, че било решено да бъдат наказани само най-главните между тях, военачалниците.
Скоро Евдоксий бил изправен отново на съд. След като наново твърдо заявил, че никой не ще го отклони от Христа спасителя, той бил подложен на люти изтезания и накрая осъден на смърт.
Когато го водили към мястото, гдето щял да бъде умъртвен, той забелязал в тълпата своята съпруга и двете си деца да плачат. Евдоксий се обърнал към жена си и й казал:
– Не плачи за мене! Напротив, почитай деня на моята смърт за Христа Господа като ден на радостно тържество!
После видял своя приятел Зенон и му казал:
– Бог, Комуто служим, няма да ни раздели. Ние като в една лодка ще отплуваме заедно към вечния живот!
Вдъхновен от тия пламенни думи, Зенон възкликнал:
– И аз съм християнин! Изповядвам Христа, Сина Божи, и искам да умра за Него!
Новият изповедник бил хванат незабавно и обезглавен. Подир своя приятел получил мъченически венец и Евдоксий. Също пролели кръвта си за Христовото име и главните военачалници, които мъжественият и непоколебим Евдоксий бил посветил в истините на Евангелието. Това станало в 311 г.
По-късно в Цариград бил построен храм на името на св. мъченик Евдоксий.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
Св. ап. Архип
Св. ап. Архип бил епископ на гр. Колоса в малоазийската област Фригия. В неговия дом се извършвали божествените служби. Апостол Павел го ръкоположил за епископ. Неговата жена Апфия му помагала в разпространяването на словото Божие.
pravoslavieto.com; rpdbg
