Изобилие от майсторски изработени изделия има на есенния Панаир на занаятите, видя екипът на „Марица“. Сергиите, разположени на малката Главна предлагат от пиле мляко – ръчно произведени сувенири, плетива, медни камбанки, ножове, колекции от оригинални бижута, включително от изкуствени цветя, кожени изделия, ръчно изтъкани пътеки, блузи с национална бродерия, плетива, играчки, шапки, дърворезба.
Стотици млади и възрастни посетители с интерес разглеждаха преди обяд произведенията на занаятчийското изкуство.
Изложението е организирано от Регионалната занаятчийска камара – Пловдив, а изделията ще пълнят очите на посетителите днес и утре. От понеделник част от майсторите ще се преместят на ул. „Съборна“ в Стария град, за да внесат оживление и в леко позадрямалия архитектурно – исторически резерват.
„Една жена обича себе си, като носи шапка“, убедено обяснява мотива си да се захване със занаят Ирина Сардарова. Дамата, заредена с много енергия и позитивни емоции, показва оригиналната си колекция от шапки – с големи и малки периферии, с ленти, с кокетни цветенца, делови, в различни цветове. Радва се на приятелката, сложила елегантна филцова шапка. „Моята мисия е да науча българките да обичат себе си. Те обичат семейството, родителите, децата си, дома си, приятелите, работата, но не и себе си. Господ ни е създал актриси и всяка жена трябва да изиграе своята роля“, емоционално споделя философията си Ирина. И допълва с грейнала усмивка: „Хубавата шапка може да създаде усещането за празник, а аз обичам празниците“.
Ирина Сардарова е украинка от Киев, но вече 42 години живее със семейството си в София. Дошла е в България, след като се омъжила за българин. По професия е микробиолог, но още през 1992 г. създава семейна фирма. Двамата й синове са с висше образование, но от десетина години и големият Георги се е посветил на шапкарството. Зад гърба на Ирина вече има шест Парада на шапки.
„Любов от пръв поглед“ – така обяснява страстта си към дърворезбата пък Георги Георгиев, пристигнал със своите творби от Димитровград. Колекцията му от пана и фигури е с различни мотиви, а слънцето от дърво е като орнаментите, с каквито навремето украсявали тавани в старинни къщи.
Майсторът разказва, че нямал и 18 години, когато в една книга видял дърворезба. „Тогава си рекох, че това е моето призвание“, обясни той.
Снимки от Наташа Манева
Валентина Йеремиева – marica.bg; rodbg
