Гостуващата „40 години тракийска изложба по света“ в Археологическия музей разказва за пътя на съкровищата ни на петте континента. В нея може да се види какъв фурор предизвиква Панагюрското злато при първото му гостуване в Париж през 1974 година. Поводът за откриването са Европейските дни на наследството.
В изложбата има 30 пана, които показват със снимки, документи и съобщения от местните медии как са приети тракийските съкровища в големите градове на света. През 1972 година, по повод провеждането на Първия международен конгрес по тракология, в София е подредена изложба от най-представителните образци на тракийското изкуство и култура от нашите земи. Прави я проф. Александър Фол.
„Интересът е голям и през 1974 година в Париж в „Пти Пале” се открива първата извън България тракийска изложба. Впоследствие тя е под различни названия и пътува в цял свят – Европа, Азия и Америка. Вижда се изложбата във Виена (1975) и тази в Лондон на следващата година (1976)”, разказва екскурзоводът Екатерина Илиева. В този период звездата на изложбата е Панагюрското злато, тракийският наколеник и златен венец от дъбови листа.
После съкровищата са показани в Делхи, Женева, Стокхолм, Манреал, Мадрид, Сан Франциско, Сейнт Луис и Детройт. В средата на 80-те години на миналия век в нея влиза и Рогозенското съкровище. „Изложба повдига интереса към тракийската култура в цял свят. Това е особено силно в Япония. Тя поражда силен културен туризъм и то по време на тоталитарния режим”, обяснява Екатерина Илиева.
Росен Саръмов – marica.bg; rodbg
