На 16 септември 1918 частите на Антантата започват ново масирано настъпление срещу Дойранската позиция, като срещу защитаващата я Девета плевенска дивизия, която по това време е в състав 58-и, 17-и, 33-ти и 57-и пехотни полк, както и 34-ти полк в дивизионен резерв и 4-ти полк в армейски резерв (около 30 000 души) са хвърлени 4 английски и 2 гръцки дивизии с числен състав над 75 000 души, под командването на генерал Джордж Милн. В резултат на двудневните ожесточени боеве Съглашението губи 11 673 убити и ранени и 547 пленени срещу 1736 убити и 1000 ранени българи. Цели английски полкове оставят костите си в подножието на върховете Дуб и Кала тепе.
В същото време обаче е извършен пробивът при Добро поле и командващият Девета дивизия генерал-майор Вазов получава заповед за отстъпление. Победата при Дойран все пак е използвана, за да може водената от Андрей Ляпчев българска делегация на преговорите за примирие в Солун да издейства България да не бъде окупирана от войски на балканските държави.
Генерал Владимир Вазов, командир на 9-а дивизия, пише по-късно:
генерал Владимир Вазов
„Цели камари от хиляди трупове задръстиха скатовете… Това не бяха наемници сенегалци или араби, а чистокръвни англичани от Лондон, Бирмингам и Кембридж.“
Английският премиер Лойд Джордж пише по-късно:
министър-председател на Обединеното кралство по време на Първата световна война и последният либерал избран на тази длъжност.
„В никоя война англичаните не са давали наведнъж толкова много жертви, както при Дойран.“
В 1928 година в Плевен се издава вестник „Дойран“ по случай десетгодишнината от Дойранската епопея.[
В 1936 г. в Лондон се организира честване за края на войната. От българска страна делегацията ръководи ген. Владимир Вазов. Когато слиза от влака на гара Виктория, на перона е подреден блок на английската армия, а командващият церемонията дава заповед:
„Сведете знамената! Преминава победителят при Дойран!”
wikipedia.org; rodbg
