Начало История.бг Видни българи, родени на 25 септември, оставили следи в историята ни

Видни българи, родени на 25 септември, оставили следи в историята ни

220
0

Иван Стоянович (25.09.1862 – 15.02.1947)

Иван Петров Стоянович по прякор Аджелето е български революционер, политик, депутат, обществен и държавен деец. Аджелето е бил активен член на БТЦРК, съратник на Захари Стоянов, участник в съединисткото движение, един от основателите на фонда за издаване на вестник „Борба“ – Пловдив. Той е този, който първи по телеграфа съобщава за Съединението на България. В своята книга Строителите на съвременна България историкът Симеон Радев го описва като един от „авторите на Съединението“. Неговото име се свързва с такива постижения в Нова България като създаването на първата телеграфна агенция, въвеждането на първото радио през 1912 г., уреждането на първото българско училище, строежа на първата българска църква в Будапеща през 1918 г., подписването на първия мирен договор с независимата държава Украйна и Съветска Русия през 1918 г., както и прякото му участие за пет години в три войни – Балканските и Първата световна война. Практически създател на българските телекомуникации след Освобождението – пощи, телеграфи, телефони, радио. Прякора „Аджеле“ (от турски acele – нервозен, припрян, нетърпелив) получава по съединистко време от своите другари заради характера и поведението си.

Юбилеен лист – снимка на БТЦРК с главните дейци от Съединението.
Държавна агенция „Архиви“

Иван Стоянович – Аджелето е дядо на кинокритика Иван Стоянович (29 януари193010 януари1999) и на актрисата Жана Стоянович-Мирска (14.10.1928 – 12.06.2013). Прадядо е на политика, историк и министър проф. дин Петър Стоянович и на сценариста Димитър Стоянович.

******

Борис Василев (Боркиша)

Борис Василев е роден на 25 септември 1898 в София, починал на 10 март 1983 в София. По професия е юрист. Съучредител на отбора на Левски (София) през 1914 г. От 1914 до 1920 г. е неизменен ляв полузащитник на отбора. В същия период изпълнява ролите и на касиер и секретар в ръководството на клуба. През 1921 г. става първият „завеждащ спорта“ на клуба – длъжност, която днес отговаря едновременно и на треньор, и на технически директор. Остава на този пост до 1927 г.

През 1922 г. създава първия детско-юношески отбор към Левски (София), наречен „сините лъвчета“, което е една от първите детско-юношески формации в страната. От 1928 до 1934 г. е член на ръководството на клуба, като заема длъжностите заместник-председател и член на контролния съвет.

На 24 май 1914 г. в местността „Могилката“ (на ъгъла на бул. „Пенчо Славейков“ и ул. Никола Славков срещу 22-ро училище) в София група от тридесетина младежи основават официално собствен спортен клуб. Повечето от присъстващите на събранието са ученици от тогавашната Втора мъжка гимназия, сред тях е и Борис Василев-Боркиша. След оживени дебати относно името на отбора, по време на които са обсъждани имена като „Атлантик“, „Рапид“, „Експрес“ и „Мажестик“, по предложение на Боркиша отборът е кръстен на името на Апостола на българската свобода Васил Левски. Причините за предложението Борис Василев описва по-късно:

„На учредителното ни събрание на Могилката предложих Васил Левски за наш патрон, защото не исках в името на клуба ни да има чуждо влияние и защото се възхищавах от Апостола на свободата и виждах в него образец на смелост, ловкост и героизъм, на безпределна любов към народа и на готовност за саможертва в името на народа.“

******

Стоян Дуков (25.09.1931 – 8.10.2018)

На откриването на изложбата си „Класици на българската карикатура“, 3 септември 2010, София

Стоян Дуков е български художниканиматор, режисьор и сценарист. Един от създателите на българската анимационна школа.

Стоян Дуков завършва „плакат“ в Националната художествена академия при проф. Александър Поплилов. Ученик е на аниматора Тодор Динов, в съавторство с когото през 1963-та Дуков създава първия си филм „Ябълката“. Режисьор е на 43 авторски филма и сценарист на 9, сред които „Га“, „Къщи крепости“, „Такъв е животът“, „Музикална история“, „Февруари“ (за който получава Наградата за анимационно кино на Съюза на българските филмови дейци), „Март“.

След дълги години работа в анимационното кино, създавал стотици плакати и карикатури, през 2001-ва Стоян Дуков прави първата си самостоятелна изложба за 70-годишния си юбилей. През септември 2010 г. участва в изложбата „Класици на българската карикатура“ заедно с Велин Андреев, Генчо Симеонов, Иван Веселинов и Милко Диков.

wikipedia.org; rodbg

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете Вашия коментар
Моля въведете Вашето име тук