Град Добрич е разположен в Дунавската равнина върху Добруджанското плато. Градът е самостоятелна община и административен център на едноименната област. Територията на общината е с обща площ 1705 хектара. Разположен е по двата бряга на малката Добричка река (Суха река) на 220 m н.в. Градът е предпочитан от много хора заради доброто му разположение (на около 30 km от Черно море). Известен е и с градския парк „Свети Георги“, който е един от най-големите градски паркове в България и на места той разполага с напълно девствена природа.
Първи свидетелства за историята на град Добрич са открити археологически останки от времето на античността (IV-III век пр. Хр. – II-IV век сл. Хр.) и ранното средновековие (VII-XI век сл. Хр.).
Открит е старобългарски некропол с езически гробове в центъра на града. Опустошителните нашествия на печенеги от първата третина на XI век обезлюдяват вътрешността на Добруджа и животът в селищата замира през целия период на Второто българско царство.
Сегашният град възниква през ХVI век като Хаджиоглу Пазарджик – според легендата по името на неговия основател, турския пътуващ търговец Хаджиоглу, а според писмени източници – на огузки род със същото име. В тях той е споменат като малко село с 14 домакинства. Само след четвърт век в документите селото присъства вече като град, а след още половин столетие и като център на обширна каза.
Разположен на важен стратегически път, свързващ центъра на Османската империя с отвъддунавските земи, Хаджиоглу Пазарджик бързо се превръща в оживен земеделски и търговско-занаятчийски център. Прочува се с изделията на тъкачеството, абаджийството, бакърджийството, с кожено-ловджийските си принадлежности, както и със селскостопанските си продукти – жито, ленено семе, сурови овчи кожи, вълна, сирене, кашкавал.
Според сведения на турския пътешественик Евлия Челеби, посетил града към 1646 – 1650 г., в него има над 1000 къщи, около 100 дюкяна, 3 хана, 3 хамама, 12 джамии, 12 училища.
До началото на XIX век населението на града достига 12 000 жители. Голяма част от населението са пришълци от източните части на България след руско-турските войни (1810, 1828, 1845 г.), а след Кримската война тук се заселва голяма група българи от Котленско.
От 1851 година се организира прочутият Добрички панаир, който приема стоките на едрите търговци от Варна, Русе, Шумен и по-далечни градове. Оформя се културният облик на града, развиват се църковното и просветното дело, въвежда се девическо образование. Първата българска църква тук – Свети Георги, е построена през 1843 г., а през 1844 г. към нея е открито българско килийно училище. От 1869 г. започва благоустрояване: изгражда се градски парк, телеграфна връзка с град Варна, създава се пощенска станция, започва да работи построената през 1866 г. градска болница.
По време на Руско-турската война от 1877 – 1878 година Хаджиоглу Пазарджик е освободен на 27 януари 1878 година от части на Долнодунавския руски отряд (командир, генерал-лейтенант Аполон Цимерман). На 19 февруари 1882 година по настояване на своите граждани той получава сегашното си име, от името на българския владетел Добротица, който през ХIV век управлява Добруджанското деспотство. През следващите десетилетия градът запазва значението си на административен, стопански и културен център на Южна Добруджа.
При избухването на Балканската война в 1912 година 12 души от Добрич са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[ След Междусъюзническата война от 1913 година Добрич, заедно с цяла Южна Добруджа, е присъединен към Румъния, като през следващите години е център на българското национално движение в областта.
Добрич е завзет от български войски на 4 септември 1916 година, по време на Първата световна война. В дните между 5 и 7 септември 1916 година тук се водят кръвопролитни сражения за отбраната на града от румънско-руско контранастъпление, останали в българската история като Добричката епопея.
Руската казашка дивизия, командвана от генерал-лейтенат Леонтович, е разбита от кавалерията на генерал Иван Колев, комуто се приписват известните думи: „На чувството на уважение към русите трябва да противопоставим обичта към България!“. След края на войната Южна Добруджа е върната на Румъния.
Добричлии в народни носии посрещат българската войска след Крайовската спогодба, 25 септември 1940 г.
С подписването на Крайовската спогодба на 7 септември 1940 година Южна Добруджа и Добрич се възвръщат към България.
На 25 септември 1940 г. българската армия влиза в Добрич. На тази дата се чества Денят на град Добрич.
Като празник на града 25 септември се чества от 1990 година, когато официално бе отбелязана 50-годишнината от присъединяване на Южна Добруджа към България и с Указ на президента на Република България бе възстановено старото име на града – Добрич.
Честването е комплексна проява за преосмисляне на ценностите от историческото минало на града от позициите на днешните реалности.
Основни, традиционни акценти в честването са:
- Общоградско поклонение на Военно гробище гр. Добрич
- Тържествена сесия на Общинския съвет и обявяване на почетни граждани на Добрич
- Празничен митинг-концерт
- Традиционен концерт „Здравей, Добрич“
Днес, поради наложителното спазване на противоепдемиологични изисквания, някои от мероприятията ще бъдат ограничени.
Църквата е най-старата запазена в Добрич. Изградена е през 1864 година на мястото на по-стар християнски храм от 1843 година, който изгаря по време на Кримската война заедно с Долната българска махала. Парите за строежа са от дарения на българите от града и околията. Мястото е дар от Иван Хадживълков. Църквата е изписана и осветена през 1889 година от митрополит Симеон Варненски и Преславски.
Зоопаркът в Добрич (познат също като Център за защита на природата и животните в Добрич) е първата лицензирана зоологическа градина в България. В нея живеят над 350 животни от 70 вида.
wikipedia.org; rodbg
