Василий Верещагин е роден на 14 октомври 1842 г. в град Череповец, Новгородска губерния в семейството на потомствен дворянин. Ориентира се към военното поприще и постъпва в Морския кадетски корпус (1853). След завършването му напуска военната служба.
Следва живопис в Санктпетербургската художествена академия (1860 – 1863). Учи в Париж в École des beaux-arts през 1864 – 1865 г. Пътешества и рисува в Кавказ, Средна Азия, Европа и Индия.
Участва като доброволец в Руско-турската война (1877 – 1878). Включва се в бойните действия при форсирането на река Дунав и е ранен при атаката на миноносеца „Щега“. Участва в борбата при Плевен и преминаването през Стара Планина на Западния руски отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко. Използва и най-силното си оръжие – четката.
От скиците направени по време на войната създава в Париж през 1878 – 1879 г. „Българска серия“ (1878 – 1879). По различни данни е между 13 и 25 картини. Показани са на изложби в големите европейски столици. Автор на пътеписи и спомени „Воспоминания о Руско-турецкой войне 1877 – 1878 г.г. художника В. В. Верешчагина, Санкт Петербург, 1902“.
wikipedia.org; rodbg