Начало География.бг 14 октомври е храмов празник и ден на...

14 октомври е храмов празник и ден на град Нови пазар

395
0

Градът е разположен в котловината между Шуменското, Лудогорското и Провадийското плато, в Дунавската равнина. Съседни на Нови пазар градове са Каспичан и Плиска, намира се на около 22 km източно от град Шумен. През града преминава Крива река, която се влива в Провадийската река, част от Черноморската отточна област.

Още в дълбока древност по тези земи е кипял живот, свидетелство за това са поне 434-те експоната, представени в музейната сбирка, експонирана в сградата на художествената галерия на централната градска улица. Представена е културата на племената и народите, населявали новопазарския район от старокаменната епоха до късното средновековие. Множеството селища, крепости и некрополи, както от античната и късноантична епоха, така и от времето на Първото и Второто българско царство, свидетелстват, че земите са били винаги гъсто населени. Една от най-интересните находки са тези от трако-римската епоха, тогавашното ювелирно изкуство е представено със златни накити, открити в близо до града[4]. Открито е крайпътно римско селище, свързващо Марцианопол и Абритус, на име Динея. В околностите на града са разкрити две големи късноантични крепости (4 – 6 век), едната разположена източно от града, другата представлява град-крепост (близо до село Войвода). В северната част на града е открит старобългарски некропол.

Според А. Иширков за първи път градът се споменава във връзка с похода на Варненчик през 1444 г., когато кръстоносците са обсадили и след няколкодневна обсада са превзели и опожарили града, който тогава се е намирал в подножието на платото Стана и е бил крепост с кула (Годишник на Софийския университет 1906 – 1907 г. 141 стр.). През 16 век двама братя правят чифлици от двете страни на Крива река, създават петъчен пазар и така възниква тогавашното име на града Ени пазар („Нов пазар“). Над селището в посока на платото Стана се е намирало село Илфи (Елфи) кьой, чието землище впоследствие се наследява от града– (Иван Радев във Втори годишен отчет на Варненското археологическо дружество за 1907 год 41 стр).

Унгарският пътешественик Георг Рагузиум през 1598 г., описвайки границите на Силистренския санджак, споменава и името на Нови Пазар като един от вътрешните градове (Българите през XVI век. По документи от наши и чужди архиви – Елена Грозданова, Стефан Андреев). В османски данъчни регистри от 1620 година[5], съставени във връзка със събирането на ежегодния данък джизие присъства и името на града. В началото на 1667 г. Евлия Челеби, минавайки през Нови Пазар, дава едно доста подробно описание, в което съобщава за 150 къщи, 20 дюкяна и 3 безистена (покрити пазари), както и две джамии, на входа на едната от която е изписано името на майстора и година 981 (1573 – 1574 г. по християнския календар), което дава приблизителната дата на сформирането на новия град (Пътуване на Евлия Челеби от Крим през Добруджа за Одрин и Цариград). По време на руско-турските войни от 1774, 1810 и 1828 г. градът се споменава нееднократно като място за сражения, биваци на войските или просто като част от походите. На 16.06.1774 г. отрядът на граф Каменарски превзема града като част от похода на руската армия към град Шумен (Петров А.Н. Война России с Турцией и польскими конфедератами с 1769 по 1774 гг. – Т.1 – 5. – СПб., 1866 – 1874.). През лятото на 1828 г. (8 юли) по време на военната кампания на поредната война генерал-майор Симански в своя дневник прави кратко описание на тогавашното градче (Симанский Л.А. Указ. соч. // ЖРВИО. 1911. Кн. 3. С. 39). По време на Кримската война през 1854 г. в града е разквартирувана английска част, която дава една случайна жертва – войник, удавил се в река Крива река.(David Murphy. Ireland and the Crimean war. Dublin, Four Courts Press, 2002, p. 3)

През 1840 г. в града се открива килийно училище (сега къща-музей), през 1826 г. в центъра на града е построена часовникова кула, днес обявена за паметник на културата. Читалището в Нови пазар е основано през 1872 г.

Часовниковата кула в центъра на града

Нови пазар е обявен за град на 10.12.1883 г. с княжески указ N-1071.

Официалната театрална трупа на гр. Нови пазар е „Мелпоарт“ с режисьор Злати Златев. Трупата има много изяви на големи театрални конкурси. В града има любителска и детска трупа с ръководител Мехнур Галиб.

Православието е водещата религия. В града има един православен храм „Св. Петка“, построен през 1850 г. по инициатива на Петко Курооглу и Вълчо Станев от с. Енево. Осветен е от тогавашния гръцки варненски митрополит Порфирий през 1852 г. С това църквата става една от първите действащи на територията на сегашната Шуменска област по време на Османското владичество, след тези в гр. Шумен, с. Ивански, с. Тича, гр. Велики Преслав, кв. Дивдядово и гр. Върбица. От създаването си в града винаги е имало православни свещеници.

В града функционира и джамия.

В града има картинна галерия, която носи името на известния художник Петър Персенгиев. В галерията редовно се провеждат изложби на художници и занаятчии от града, както и на млади таланти от местните училища. В сградата на галерията се помещава и исторически музей.

От няколко години в града се провеждат и два национални музикални конкурса: „Танцуващи клавиши“ за акордеонисти, основан от Стефан Петков, и „Вълшебни ритми“ за гайдари.

wikipedia.org; rodbg

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете Вашия коментар
Моля въведете Вашето име тук