Павел Бобеков е роден на връх Петковден, 14.Х.1852 г. в Панагюрище.
Завършва класно училище в родния си град при Найден Попстоянов. През 1864 година продължава образованието си в Роберт колеж в Цариград. След смъртта на баща си продължава своето образование и се записва във Военно-медицинското училище. Запознава се с панагюреца Атанас Шопов и двамата младежи стават редовни сътрудници на български издания, сред които е и списание „Читалище“.
През 1874 година се завръща по молба на майка си в своя роден град, където е избран за главен учител и председател на читалище „Виделина“.
Със своята ерудиция, такт и възпитание спечелва сърцата на учениците си, и на техните родители.
Панагюрските съзаклятници избират Павел Бобеков за председател на възстановения таен революционен комитет. При избухване на Априлското въстание Бобеков е избран за хилядник и за Председател на Привременното правителство. Организира отбраната на града и се бие храбро срещу редовната турска войска. Отхвърля с презрение писмените предложения за капитулация, отправени към него на френски език от турското командване.
След погрома на въстанието успява да стигне до Румъния и участва като доброволец в Сръбско-турската война.
През 1877 година издава заедно с Иван Адженов вестник „Секидневний новинар“. Записва се като доброволец в Руско-турската война и е преводач в щаба на генерал Гурко.
Разболява се тежко от тифус и умира в Търново, в ръцете на своята майка, изричайки думите: „Умирам, мале, но не ми е жално, защото бях честит да видя България свободна… Умирам, майко, спокоен и за това, че докрай изпълних дълга си към Отечеството, на което дадох слабите си сили, които му дължех!“
Из „Панагюрска енциклопедия“
panagyurishte.org; rodbg
