Фани Попова-Мутафова е българска писателка, преводач от италиански език.
Тя е дъщеря на генерал Добри Попов, завършил Военната академия в Торино. Племенница на генерал Стефан Нерезов. Живее със семейството си в Италия.
Завършва гимназия в София. Учи пиано в Мюнхенската консерватория (1922 – 1925). В периода 1925 – 1927 г. е член на литературния кръг „Стрелец“.
Дебютира с разказ през 1924 г. Първите ѝ книги са посветени на мистичния подвиг на майчинството и жената. Афинитетът й към изкуството си проличава още от младежките и години, когато се занимава усилено с четене и писане и се старае да попие колкото се може повече от светините на българската и чуждестранна литература. Съвременниците и я описват и като много красива, слаба и винаги елегантна. Не крие слабостта си към хубавите парфюми и лилавите дрехи.
Съпруга е на Чавдар Мутафов, известен архитект, писател и критик. Имат син – Добри Мутафов, внучка – Фани Добрева-Турмачка.
Най-крупното ѝ творческо дело е четирилогията „Асеновци“, включваща книгите „Солунският чудотворец“, „Дъщерята на Калояна“, „Йоан Асен II“ и „Последният Асеновец (Боянският майстор)“. Те проследяват по един запленяващ начин историята на една от най-славните български династии, успяла да превърне България в истински хегемон в Югоизточна Европа. Освен с чисто литературната си стойност, книгите впечатляват и с историческа достоверност. Със своите над 35 книги, издадени до 1944 г., тя е най-популярната писателка в България.
1933 година
Поетът Кирил Христов казва за нея: „Най-високият връх, достигнат от българската жена, който напълно я изравнява с мъжа, този шеметен връх се казва Фани Попова-Мутафова. Нейните исторически романи я поставят на нивото на най-големите писатели в този жанр в световната литература.“
Годините на Втората световна война, в които тя се увлича по царското семейство и пише възхваляваща публицистика, предопределят живота й за следващите десетилетия. Поради това след 1944 г. изпада в немилост. Арестувана е и осъдена е от т. нар. народен съд на 7 години затвор за „прогерманска дейност“ и „великобългарски шовинизъм“. След 11 месеца е помилвана и излиза на свобода поради тежката астма, от която боледува, и след застъпничествата на баща си.
След като през 60-те години на XX век комунистическият режим се ориентира към „патриотична“ идеология, Фани Попова-Мутафова е в известна степен реабилитирана. Налагат ѝ да се разкае за „грешките“ си, за да излезе поправеното издание на „Дъщерята на Калояна“ през 1962 г. Принудена е насила да внесе поправки също в „Солунският чудотворец“ и в „Йоан Асен ІІ“.
„Последният Асеновец“ е преиздаден след смъртта ѝ без поправки. Последната ѝ книга е биографията „Д-р П. Берон“ (1972).
В периода 2007 – 2009 г. четирилогията „Асеновци“ излиза за пръв път след Втората световна война с автентичния си текст, като са отстранени всички насилствено наложени добавки и поправки.
Умира на 9 юли 1977 г. в София.
wikipedia.org; rodbg
