Въстанието на Асен и Петър е освободително движение на българите в днешна Северна България по време на византийското владичество над българските земи. Въстанието избухва на 26 октомври 1185 г. – празника на св. Димитър Солунски, породено от увеличаването на данъците, и завършва със създаването на Второто българско царство, управлявано от династията на Асеневци.
Начело на въстанието застават двама заможни свищовлии Асен и Петър, които са недоволни от отказа на императора да им даде исканата от тях прония върху Трапезица и сегашния Царевец. Под тяхно ръководство въстанието през 1186 г. пропада, но след оттеглянето им в Зимнич, на следващата година, въстанието придобива организиран характер и победите не закъсняват.
За кратко време те освобождават по-главните селища от Северна България (без Преслав) и успяват да проникнат през старопланинските проходи в Тракия. За цар е провъзгласен по-големият от двамата Асеневци – Петър (1187-1196).
marica.bg; rodbg
