Начало образование.бг 15-годишните у нас: Учат езици, но не стават широкоскроени

15-годишните у нас: Учат езици, но не стават широкоскроени

262
0

Тийнейджърите на 15 г. у нас учат усилено чужди езици, но това не ги прави нито по-любопитни към други култури, нито по-толерантни към тях. Те са сред проявяващите най-малко уважение към различните в сравнение с връстниците им по света и са сред най-нетолерантните към имигранти. Имат под средните показатели за склонност да изслушват и да приемат съществуването на друга гледна точка.

И не са твърде запознати с глобалните проблеми

Това показва доклад на PISA – най-мащабното изследване в образователната система. Проектът на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие у нас обикновено се цитира във връзка с измерване на познанията, практическото прилагане на наученото и функционалната грамотност в 7.-8. клас. Новият доклад PISA 2018 Global Competence обаче се фокусира върху способността на подрастващите да се справят в съвременния свят и да се вписват в новите реалности. За целта е разработена рамка за обясняване, оценка и подпомагане на т. нар. глобални компетенции.

Анализът е обхванал 66 държави, като България е сред 39-те, в които учениците са попълнили само въпросник, но не и тест за задълбочен сондаж на познания.

Въпросите са засягали 7 теми:

климатични промени и глобално затопляне, глобално здраве, миграция, международни конфликти, глад и недохранване в различни части на света, причини за бедността, равенство между мъжете и жените.

Учениците са избирали сред 4 отговора: „Никога не съм чувал“, „Чувал съм, но не мога да обясня за какво точно става дума“, „Знам нещо по въпроса и мога да обясня в общи линии“ и „Запознат съм и мога добре да го обясня“.

Макар нашите деца да са участвали само в анкетата, са направени важни заключения.

България се оказва сред страните, в които има значителни различия между децата според това не само в какво училище са, но и с какво се занимават там. Включените в повече дейности, в това число отбелязване на празници на други етноси, са по-запознати с културното многообразие.

Проблем в цял свят е сериозното поляризиране между учениците по отношение на нагласата, убежденията и степента на познание.

България е сред държавите, в които голямо значение за това имат материалното и общественото положение на семейството.

Тук особено ярко е изразено различието между деца от по-слаби социални групи и тези с по-добро положение

Това личи от отговорите им по теми като климатични промени, миграция, бедност и международни конфликти. Разликите се дължат не само на това откъде черпят информация, но и каква е нагласата им, а тя се формира в семейната и обществената среда.

Тези резултати повтарят заключенията от предишния доклад – за пропаст между нивото на образование на деца от семейства с различни възможности.

Когато става дума за отношението към имигранти, сме сред страните с най-негативни нагласи на 15-годишните – като Унгария, Полша, Словакия, Турция, Латвия и Саудитска Арабия.

На едно положение сме с Доминиканската република и Обединените арабски емирства – с големи разлики в способността на учениците да разбират и приемат гледната точка на другия. Сред отличниците са Северна Македония, Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Румъния,Турция.

Направена е  оценка колко от децата успяват да изслушат другия, да кажат дали позицията е като тяхната, да се съобразят с критики, да вярват, че всеки проблем има поне две страни и те трябва да се огледат.

Почти навсякъде

момичетата са по-склонни да изслушват и да се съобразяват с различно мнение.

Но по този показател България (заедно с Албания, Сърбия, Хърватия, Косово и ОАЕ) е сред страните, където преднината на момичетата пред момчетата е много голяма.

България е и сред държавите, в които по този въпрос има най-голяма разлика между социално най-слабите и най-силните 15-годишни. Така е също в Азербайджан, Доминиканската република, Казахстан, Мароко и Перу.

В същото време сме сред малкото страни, в които момичетата са по-адаптивни от момчетата към промяна на средата.

45% са срещали чужденец в училище

България стои добре по отношение на владеенето на чужд език от 15-годишните.  71% ползват поне един, различен от този, който се говори у дома. 95.3 на сто пък учат два или повече чужди езика в училище, а почти 45% казват, че са се срещали в училище с хора от други страни. 

Прекият контакт с чужденци в български училища оказва положителен ефект, но преценката на директорите е, че не променя особено атмосферата сред подрастващите, както и убежденията на учителите за мултикултурната среда и еднаквото отношение към всички деца. 

60% говорят в клас за равенство между половете

В България под 50% от директорите посочват, че в преподаването в тяхното училище са засегнати международните конфликти и причините за бедност.

60% обаче говорят в клас за здравни въпроси и равенство на половете.

Не повече от 30% от школските шефове казват, че  с учениците се обсъжда как да контактуват с други културни и религиозни общности, а под 50% – че в учебната им програма има занимания за запознаване с други култури. 

Елица Кандева – marica.bg; rodbg

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете Вашия коментар
Моля въведете Вашето име тук