Начало История.бг 5 селища претендирали за родно място на Колю Фичето

5 селища претендирали за родно място на Колю Фичето

193
0

Майсторът имал 7 деца, сред наследниците му има лекари, генерали, строители, шивачи, политици

 „Уникално, неповторимо и завладяващо!” Така възкликна Жак Шатол, главен архитект на Париж при посещението си в музея на майстор Колю Фичето в Дряново, през 70-те години на миналия век. Преди 47 години той бе открит  лично от Тодор Живков. Автор на проекта на сградата на музея е архитект Димитър Кръстев, а на брозовата фигура на първомайстора-скулптора Борис Гондов.

 

Първият покрит мост в Ловеч, построен от майстор Фичето
Първият покрит мост в Ловеч, построен от майстор Фичето
Мостът край Бяла
Мостът край Бяла

През 1967 г. започна спор, къде е родното място на строителя. Претенции за това имаха Велико Търново, където преминава по голямата част от житието на уста Колю. Претендираха също Трявна и с.Армянковци, където се смята, че е родена неговата майка, Шумен и Дряново. Оказва се, че Фичето е оставил собственоръчно писание на плоча след реставрацията на черквата при манастира „Св. Троица” край Търново. То завършва с думите „… Аз, Никола Фичеолу от с.Дряново”. Така от Института по история при БАН решават, че в Дряново трябва да се издигне не само паметник, но и експозиция-музей в прослава на делото на великия архитект и строител. Това внезапно откритие направи с помощта на историци-родолюбци Константин Йорданов, тогава историк в града, който отива на място в църквата на манастира и сам се уверява, че на посоченото място наистина има паметна плоча над вратата на църквата. Днес там се съхраняват уникални макети на най-значимите творби на Никола Фичев, неговият дюлгерски метър, пръстенът му, подарен на музея от столичния колекционер Алексиев. Тук се намира и съхранява оригиналната и единствена снимка на Фичето на смъртния му одър, по която българските художници и скулптори правят портретите на първомайстора.

Майсторът на смъртния си одър - 15 ноември 1881 г.
Майсторът на смъртния си одър – 15 ноември 1881 г

През 1992 г., по предложение на арх.Емил Момеров и други специалисти се направи екскумация на тленните останки на великия дюлгерин, който е погребан в Търново. Целта бе изтъкнатия учен проф. Йордан Йорданов да направи антропологична възстановка на образа на Колю Фичето по неговия череп. За съжаление той беше силно корозирал и не можеше нищо да се направи. Така поколенията няма никога да научат как е изглеждал приживе нашият именит съгражданин.

Според документи Колю Фичето се жени през 1830 г. за Марина,родом от дряновското село Крънча, която му ражда 7 деца – трима сина и четири дъщери. Първородният му син Иван се жени за младата Катинка и от брака си имат 3 сина, а единият от тях  е именитият генерал  Иван Фичев. Внучката на Фичето, Марийка, дъщеря на другия му син Сава, ражда син, кръстен на дядо си по майчина линия. Той завършва по-късно морското училище в Санкт Петербург и три години е началник на флота на цар Борис ІІІ. Именно контраадмирал Сава Иванов прави първото родово проучване през 1938 г. и според него родът по това време наброява 148 души по бащина линия, все наследници на майстор Колю Фичето. Повечето от тях са били строители. После идват шивачите, военните и политиците. Сред известните потомци на Фичето са Георги Фичев, ортопед в болница”Пирогов”, Никола Фичев е уважаван анестезиолог, Беба Фичева, професор по специалността уши, нос и гърло, Константин Фичев бивш кмет на Троян, проф. Мария Фичева, сред политиците от Фичевия род е и проф. Михаил Неделчев, депутат във Великото народно събрание. Преди години, когато се отбелязваше 205-годишнината от рождението на К.Фичето бе организирана среща на потомците на нашия велик съгражданин. Предполага се, че над 300 са съвременните „издънки” на Фичевата фамилия.

     Любомир ДИМИТРОВ, Дряново   

nabore.bg; rodbg

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете Вашия коментар
Моля въведете Вашето име тук