На 8 ноември 1895 г. е роден един от видните български музиканти от първата половина на ХХ век – Венедикт Бобчевски. Композитор, диригент, публицист и преводач, 14 години той е на пулта на Софийската опера – дирижира и подготвя 44 оперни заглавия, някои от които изпълнени за първи път в България: “Летящият Холандец“, “Оберон“, “Бал с маски“, “Джоконда“, “Цар и дърводелец“. Осъществява премиерите на оперите на Маестро Атанасов „Цвета“, “Косара“ и „Алцек“. Повече от 500 са спектаклите на Софийската опера, дирижирани от Венедикт Бобчевски – най-често „Кармен“, “Фауст“ и “Мадам Бътерфлай“. Поставя и оперети – „Прилепът“ и „Цигански барон“.
Превел е на български език либретата на 16 опери – сред тях „ЛетящиятХоландец“, „Дон Паскуале“, „Фиделио“, „Травиата“, „Кармен“ и др. Гостувал е като диригент във Виена, Белград, Дортмунд, Франкфурт на Майн, Вроцлав, Байрот, Берлин, а проявите му са високо оценени. През 1940 г., при гостуването му в Берлин, критикът Рунге отбелязва: “След „Бътерфлай“ на Пучини Венедикт Бобчевски от София дирижира в Берлинската Фолксопер „Риголето“ на Верди. Неговото схващане за Верди притежава, според нас, истински италиански черти – широки темпа, спятост на линиите, презицен и точен ритъм, липса на сантименталност, първичност в драматическите избухвания“.
За съжаление за диригентските качества на Венедикт Бобчевски можем да съдим само от един запазен запис, направен по време на спектакъл в Софийската опера през 40-те години на ХХ век – на операта „Трубадур“ от Верди с участието на звездите на нашата опера тогава Катя Спиридонова, Ана Тодорова, Тодор Мазаров и Събчо Събев. Останали са и спомени на негови съвременици – в Златния фонд на БНР се пази изказване на известната наша певица Елисавета Йовович.
Но активната музикална дейност на Венедикт Бобчевски не се ограничава само с работата му в Софийската опера. Той дирижира симфонични концерти, ръководи Хора на софийските учителки, мъжкия хор „Кавал“, като с тези състави гостува и в Германия, Австрия, Югославия. Бобчевски е много ерудиран музикант, учил във Виена и Мюнхен, известен и като автор на редица остри критични статии по музикални теми. През 20-те години е редактор на списание “Музикален живот“, 4 години ръководи отдел „Народна музика“ в Националното радио, автор е на книгите „Изкуството на диригента“ и “Речник на музикалните термини“.
Венедикт Бобчевски е и много плодовит композитор. 264 са неговите творби във всички жанрове, несправедливо забравени днес. Той е автор на 2 опери – „Князът отшелник“, поставена през 1932 г. в Софийската опера, и “Лъжата на живота“. Мелодрамата „Сянката на Самуил“ е поставена в Народния театър, създава и оперетата за деца „Златната катеричка“. Композира музика за театрални спектакли: за „Хамлет“ и “Както ви се харесва“ на Шекспир, за “Дон Карлос“ на Шилер, пише и музика за детски пиеси. Хоровите му песни са повече от 100, соловите – 300, сред оркестровите му пиеси са увертюрата „Цар Симеон“, “Видение край Царевец“, “Легенда за София“. В творчеството му откриваме и камерни ансамбли – триа, вокални и струнни квартети, и др.
Венедикт Бобчевски умира на 12 юли 1957 г.
bnr.bg; rodbg
