Начало Култура.бг Традиции.бг На днешната дата, 11 ноември. Започват „Вълчите празници”, имен ден празнуват Мина,...

На днешната дата, 11 ноември. Започват „Вълчите празници”, имен ден празнуват Мина, Минчо, Виктор, Виктория

88
0

На 11 ноември, честитим имения ден на Мина, Минчо, Минка, Виктор, Виктория.

Православната църква отбелязва празника на св. Мина, известен като чудодеен лечител и прочут със смелостта си воин. Смята се за патрон и покровител на всички народни лечители, знахари, воини, както и на хората, поели на дълъг път. Свети Мина е закрилник и покровител на семейството, помага при беди, тежки болести и кражби.

В народните представи свети Мина е бил господар на вълците, които трябвало да пуска и да прибира. Неговият празник бележи средата на така наречените Вълчи празници – от Архангеловден до Коледни Заговезни – времето, в което вълците бесуват. От днес започват “Вълчите празници”, които водят след себе си най-дългите нощи. По това време хората довършвали всички започнати ремонти, поправяли огради и запушвали процепите, през които можели да се промъкнат тенци, караконджоли и други зли сили.

В превод от гръцки името на светеца означава „намирам”, „съобщавам” и затова от етимологията сред българите се разпространява вярата, че светецът помага да се открият откраднати и загубени вещи и добичета. Пак според народната етимология името на св. Мина се свързва и с глагола „разминавам”, „минавам” и затова почитат светеца – „за да се разминат болестите и лошото по хората”. В някои селища в Родопите го наричат „Свети Мина-размина”, а в Странджа – „Св. Мина сребърен”. Когато човек се разболее или си загуби нещо ценно, пали свещ пред иконата на светеца.
На празника му отиват в черквата или в параклис, чийто патрон е светецът, палят свещи и окичват иконата му с цветя и пари. Раздават и обредни хлябове за здраве. При тръгване на дълъг път хората се прекръстват с пожелание

„Свети Мина да е напред и да помага!”

Св. Мина бил войник в Египет. Христолюбивият Мина не стоял дълго време в армията, а се оттеглил в пустинята до град Котуан и продължил да общува с Бога. Веднъж на тържеството в чест на езическите божества, гражданите устроили шумни злелища жертвоприношения. Като научил за това, отшелникът Мина влязъл в града и започнал да изобличава самозабравилите се езичници. Градоначалиник наредил да бъде арестуван смутителят на това тържество. За вярата след мъчения бил посечен с меч в 296 година при Диоклетиан и Максимиан. Светите останки били отнесени в Александрия, където е погребан в почести. Впоследствие на това място била построена църква в името на светия мъченик и по молитвите към светеца в нея станали множество чудеса.

Виктор – също така войник, пострадал при император Антонин (138-161 г.) в Италия. Една млада християнка на име Стефанида, която присъствала на неговите страдания, видяла слизащите от небето два светли венци. Тя започнала гръмко да слави подвига на св. мъченик и сама, заедно с него, се удостоила с мъченическа смърт. Св. Викентий бил дякон. Той се удостоил да пострада за вярата в испанския град Валенсия при император Диоклетиан.

Обрадовски манастир (Снимка 17 от 18)

Единственият манастир /девически/, който носи името на светеца, Обрадовския манастир, е един от най-старите и се намира в покрайнините на София.

Обрадовски манастир - Манастирският вход (Снимка 6 от 18)

Според преданието Светата обител е основана още в римско време, а през ХІ век на това място е имало огромен християнски комплекс с 40 параклиса, множество манастирски сгради и духовно училище, както и метох на Света гора.

Обрадовски манастир - Жилищните сгради (Снимка 9 от 18)

Там пазят чудодейната икона на св. Мина, която е донесена от руснак, след освещаването на манастира, като не се знае дали е рисувана в България или в Русия.

През Средновековието манастира е част от Софийската Мала Света Гора – пръстен от манастири около днешната ни столица. Кръстоносните походи и османските нашествия постепенно заличават напълно следите на Светата обител, но споменът за манастира на името на светеца-воин Мина остава в легендите. При прокопаването на коритото на река Владайска са открити основи на сгради, а по-късно реката дълго време е носила керемиди, камъни и тухли.

През 1927г. селяни случайно се натъкват на останки от древния манастир и в периода 1942 — 1945г. Обрадовската обител е възстановена в сегашния си вид. Тогава е издигната днешната манастирска църква, а малко по-късно са построени няколко параклиса. В един от тях посветен на св. св. Козма и Дамян е вградено аязмо със светена вода. Построена е и сграда за подслон на поклонниците, която просъществувала до 1969г., като на нейно място са издигнати две други жилищни постройки.

Обрадовски манастир - Църквата

balkansko-shops.bg; bulgariamonasteries.com; rodbg

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете Вашия коментар
Моля въведете Вашето име тук