На 11 ноември, честитим имения ден на Мина, Минчо, Минка, Виктор, Виктория.
Православната църква отбелязва празника на св. Мина, известен като чудодеен лечител и прочут със смелостта си воин. Смята се за патрон и покровител на всички народни лечители, знахари, воини, както и на хората, поели на дълъг път. Свети Мина е закрилник и покровител на семейството, помага при беди, тежки болести и кражби.
В народните представи свети Мина е бил господар на вълците, които трябвало да пуска и да прибира. Неговият празник бележи средата на така наречените Вълчи празници – от Архангеловден до Коледни Заговезни – времето, в което вълците бесуват. От днес започват “Вълчите празници”, които водят след себе си най-дългите нощи. По това време хората довършвали всички започнати ремонти, поправяли огради и запушвали процепите, през които можели да се промъкнат тенци, караконджоли и други зли сили.
В превод от гръцки името на светеца означава
„намирам”, „съобщавам” и затова от етимологията сред българите се
разпространява вярата, че светецът помага да се открият откраднати и
загубени вещи и добичета. Пак според народната етимология името на св.
Мина се свързва и с глагола „разминавам”, „минавам” и затова почитат
светеца – „за да се разминат болестите и лошото по хората”. В някои
селища в Родопите го наричат „Свети Мина-размина”, а в Странджа – „Св.
Мина сребърен”. Когато човек се разболее или си загуби нещо ценно, пали
свещ пред иконата на светеца.
На празника му отиват в черквата или в параклис, чийто патрон е
светецът, палят свещи и окичват иконата му с цветя и пари. Раздават и
обредни хлябове за здраве. При тръгване на дълъг път хората се
прекръстват с пожелание
„Свети Мина да е напред и да помага!”
Св. Мина бил войник в Египет. Христолюбивият Мина не стоял дълго време в армията, а се оттеглил в пустинята до град Котуан и продължил да общува с Бога. Веднъж на тържеството в чест на езическите божества, гражданите устроили шумни злелища жертвоприношения. Като научил за това, отшелникът Мина влязъл в града и започнал да изобличава самозабравилите се езичници. Градоначалиник наредил да бъде арестуван смутителят на това тържество. За вярата след мъчения бил посечен с меч в 296 година при Диоклетиан и Максимиан. Светите останки били отнесени в Александрия, където е погребан в почести. Впоследствие на това място била построена църква в името на светия мъченик и по молитвите към светеца в нея станали множество чудеса.
Виктор – също така войник, пострадал при император Антонин (138-161 г.) в Италия. Една млада християнка на име Стефанида, която присъствала на неговите страдания, видяла слизащите от небето два светли венци. Тя започнала гръмко да слави подвига на св. мъченик и сама, заедно с него, се удостоила с мъченическа смърт. Св. Викентий бил дякон. Той се удостоил да пострада за вярата в испанския град Валенсия при император Диоклетиан.
Единственият манастир /девически/, който носи името на светеца, Обрадовския манастир, е един от най-старите и се намира в покрайнините на София.
Според преданието Светата обител е основана още в римско време, а през ХІ век на това място е имало огромен християнски комплекс с 40 параклиса, множество манастирски сгради и духовно училище, както и метох на Света гора.
Там пазят чудодейната икона на св. Мина, която е донесена от руснак, след освещаването на манастира, като не се знае дали е рисувана в България или в Русия.
През Средновековието манастира е част от Софийската Мала Света Гора – пръстен от манастири около днешната ни столица. Кръстоносните походи и османските нашествия постепенно заличават напълно следите на Светата обител, но споменът за манастира на името на светеца-воин Мина остава в легендите. При прокопаването на коритото на река Владайска са открити основи на сгради, а по-късно реката дълго време е носила керемиди, камъни и тухли.
През 1927г. селяни случайно се натъкват на останки от древния манастир и в периода 1942 — 1945г. Обрадовската обител е възстановена в сегашния си вид. Тогава е издигната днешната манастирска църква, а малко по-късно са построени няколко параклиса. В един от тях посветен на св. св. Козма и Дамян е вградено аязмо със светена вода. Построена е и сграда за подслон на поклонниците, която просъществувала до 1969г., като на нейно място са издигнати две други жилищни постройки.
balkansko-shops.bg; bulgariamonasteries.com; rodbg
