Пловдивските висши училища са национални лидери в 10 професионални направления от общо 52, по които обучават 51 университети в страната.
Това показват оповестените днес резултати за 2020 г. от Националната рейтингова система. Тя класира вузовете, отчитайки 100 индикатора, които измерват различни аспекти, включително учебния процес, учебната среда, социално-битовите и административните услуги, научната работа, престижа, реализацията на пазара на труда, доходите и регионалната значимост.
Техническият университет-София с филиала си в Пловдив отново са първенци в 6 направления: електроника, електротехника и автоматика; енергетика; комуникационна и компютърна техника; общо инженерство; машинно инженерство; транспорт, корабоплаване, авиация.
УХТ пак е лидер в хранителните технологии като в предишните години.
Аграрният университет води в две направления. Затвърждава първото си място в „Растителна защита“ и сега излиза начело в „Растениевъдство“, но е втори в „Животновъдство“, където бе водач през 2019 г.
Медицинският университет за трета поредна година е най-добрият в обучението по медицина.
АМТИИ води пред конкуренцията в направление „Теория на изкуствата“.
Десетте първи места на Пловдив са с едно по-малко от миналия път. Това се дължи на отстъпление на Пловдивския университет, който преди беше национален лидер в „Теория и управление на образованието“, а сега е на трето място.
За ПУ „Паисий Хилендарски“ измежду пловдивските висши училища динамиката е най-голяма като цяло в различните направления в сравнение с миналогодишните класации. Изкачва се стремително от осма на трета позиция по социални дейности и с едно място нагоре до четвърто по информатика и компютърни науки.
В другите области обаче запазва позициите си или слиза надолу. С две места по-ниско е по икономика, като в момента заема 9. място, с едно надолу до пето слиза по история и археология, с две – до осмо, по политически науки, със същата стъпка до 4. – по филология, с едно място слиза и в музикално и танцово изкуство.
Няма промяна в позициите по биологически науки (3. място), математика (3.) , педагогика (2.), психология (3.), религия(4.) , туризъм (8.), право (3), химически науки (2.)
Освен двете си челни и една втора позиция, Аграрният университет се изкачва с едно място нагоре в туризъм и вече е четвърти в страната, в „Науки за земята“ пък е вече на шесто място при предишно осмо. Само в икономиката слиза с едно стъпало до 11 в националната класация.
На фона на лидерската си позиция по медицина МУ-Пловдив е втори по фармация и по „Обществено здраве“, трети по стоматология и „Здравни грижи“.
Освен първото място в „Теория на изкуството“, картината за АМТИИ допълва изкачване с две позиции в „Педагогика на обучението по…“ до второ място. Академията е втора и в направление „Музикално и танцово изкуство“, което е придвижване с една позиция нагоре. С две надолу до четвърто място обаче слиза по изобразително изкуство.
УХТ, който е безспорен водач в „Хранителни технологии“, запазва третото място по биотехнологии и четвъртото по туризъм. В икономика слиза с две места до 12., а по енергетика се катери с едно до второ място.
Да избереш ВУЗ или специалност
Когато се четат стандартизираните класации в Националната рейтингова система, трябва да се има предвид наличието на 3 типа професионални направления.
За една част от тях има много голямо значение не толкова какво учи, а тази специалност в кой университет е приет студентът. Такива са икономика, информатика и компютърни науки, където разликата между безработицата при завършващите различни висши училища достига 3-4 пъти. В СУ например 93% от дипломираните работят по специалността си, докато сред завършилите Шуменския университет този дял е 33 на сто.
До 2-3 пъти е разликата и в доходите, като първенството държи пак Софийският университет, особено с IT специалностите.
В другата група направления влизат педагогика, сигурност, медицина, военно дело. За тях не е от толкова голямо значението къде ще се учи, а каква точно специалност ще се предпочете, обясни Георги Стойчев от екипа, редил класациите. Той даде пример с МУ-Пловдив и МУ-София, които са почти близнаци при детайлно сравняване по индикатори – средната оценка от дипломата на приетите е 5,50, чуждите студенти са много, безработицата – нула, реализацията – над 90 на сто.
Водещо е не мястото в Националната рейтингова система, а изборът на специалност, и в тъй наречените хибридни университети, които например обучават по архитектура и строителство, или изборът на специалности в тях е между авиация и транспорт.
Тази година в Националната рейтингова система е добавен и индикатор свързаност с партьори в чужбина и брой съвместни програми. Над 23 висши училища у нас предлагат 88 такива програми в партньорство с университети зад граница, а в тях се обучават 3400 студенти. Те учат тук, но взимат и чужда диплома, като например завършващите Американския университет.
Елица Кандева – marica.bg; rodbg
