Житие на свети Йоан Милостиви, партиарх Александрийски
Св. Йоан Милостиви живял в седмия век. Той бил син на Кипърския княз Епифаний. Веднъж, когато бил на петнадесет години, видял насън чудна девойка с маслинен лист на главата, която му казала: „Аз съм най-голямата дъщеря на великия Цар. Ако ми служиш, аз ще изпрося от Него голяма благодат за тебе, понеже няма по-силна от мене. Самаго Бога аз свалих от небето и Го облякох в човешка плът.“
Йоан разбрал, че тая най-голяма дъщеря на великия Цар е милосърдието; че тя е висша добродетел; и че християнинът, който се надява на Божието милосърдие трябва да оказва милосърдие на ближния и да подражава на нашия Спасител, Който винаги е бил милостив към хората, за които оставил небето и приел страдания и смърт. През целия си живот Йоан помнел това чудно явление – бил милосърден и щедър, прощавал обидите и никого не осъждал.
Йоан бил женен и имал деца, но като овдовял млад, отказал се от света и посветил живота си на молитва. Той бил избран за патриарх в Александрия. Дълго се отказвал от високия сан, но най-после трябвало да склони пред желанието на царя и народа. Той започнал ревностно да изпълнява своите нови задължения, твърдо защищавал вярата против лъжеученията, помагал на бедните, търпеливо изслушвал всекиго, който идвал при него и утешавал всички със съчувствие и добър съвет.
Скоро подир назначението си за патриарх той повикал църковните служители и им казал: „Обиколете целия град и пребройте имената на всички мои господари!“
– А кои са твои господари, владико? – запитали го удивените служители.
– Бедните и сиромасите – отговорил светеца. – Те са мои господари, понеже могат да спасят душата ми и да я въведат във вечните жилища.
По заповед на патриарха били преброени около седем хиляди бедни, на които той оттогава давал ежедневна прехрана.
В това време персийците завладели Сирия и Палестина и изгорили Йерусалим. Съчувствайки горещо на страдащите, Йоан им изпращал щедри помощи и откупил множество нещастници.
Тогава епископите имали права и на съдии, признати от държавата. Бидейки твърде зает, той не могъл ежедневно да изслушва всички, които идвали при него, затова определил за тази цел два дни в седмицата – сряда и петък. Седнал при църковните врата, патриархът приемал и внимателно изслушвал всички.
– Аз винаги имам свободен достъп при Господа Бога – казвал той, – беседвам с Него в молитва и Го моля за онова, което ми е нужно. Затова и аз съм длъжен да давам на ближния свободен достъп при мене, за да може той да ми открие своите нужди и желания. Трябва да помним думите: С каквато мярка мериш, с такава ще ви се отмери. Йоан смятал за загубен деня, в който нямал случай да окаже някому помощ.
Мнозина укорявали патриарха за неговата щедрост. Те се бояли да не би да се свършат средствата на църквата. Но патриархът твърдо се уповавал на Бога, Който помага на милостивите. И действително, колкото и да раздавал, той никога не чувствал недостиг. Господ внушавал на добрите люде да донесат при него пожертвувания. Нему поверявали пари за помощ на бедните и почти изпразнената понякога каса скоро отново се напълняла. Като раздавали помощи, сътрудниците му веднъж го запитали да дават ли на всички бедни, които идват защото някои от тях изглеждали добре облечени. Йоан отговорил:
„Ако ние сме раби Христови, то трябва да постъпваме, както Христос е заповядал, като не гледаме лицата и не разпитваме за живота им ония, които искат помощ. Ние не даваме свое, а Христово. Ако вие мислите, че имуществото няма да стигне за толкова милостиня, то аз не искам да бъда участник във вашето маловерие, защото съм уверен, че ако бедните от цял свят дойдеха при нас в Александрия за помощ, то Бог и тогава няма да допусне да оскъднее църковното имение.“
Сам Йоан се отказал от всичко, за да може повече да раздава на бедните. Той умеел и другите да подбужда към дела на милосърдие.
Веднъж, ходейки по болниците, той взел със себе си епископа Троил, който бил богат, но голям скъперник. Патриархът го помолил да раздаде на нещастните по малко пари. Троил се срамувал да откаже, и раздал тридесет златни лири. Но после, кота се върнал у дома си, той толкова много съжалявал за раздадените пари, че заболял от мъка. Като узнал това, Йоан отишъл при него и му казал: „Донесох ти парите, които бях взел от тебе на заем в болницата. Ето ти ги! Само че напиши ми с ръката си, че ми отстъпваш наградата, която би могъл да получиш за тях!“ Патриархът искал да вразуми Троил и да му напомни думите на Писанието: „Който дава на сиромах, дава в заем Господу!“ Но Троил се зарадвал много и получил парите.
Патриархът усърдно се молел на Бога да вразуми сребролюбивия епископ. На следната нощ Господ удостоил Троил с едно спасително съновидение. Той видял прекрасно здание, на входа на което било написано: „Това е жилище и вечно почивалище на Троил“. Той се израдвал, като видял небесното жилище, но веднага чул глас, който заповядал да се изтрие надписът и същата минута се явил друг надпис: „Туй жилище Йоан, патриарх Александрийски, купи от Троил за 30 златни лири“. Епископът се събудил ужасен, като дълбоко съжалявал, че изгубил своето жилище на небесата. Той осъзнал своя грях, разкаял се за сребролюбието си и оттогава станал щедър и милостив.
Прощавайки оскърбилите го, Йоан сам смирено искал опрощение от тия, които неволно бил огорчил. Строг към самия себе си, той бли снизходителен към другите и твърде внимателен в съжденията си за ближния.
„Нека не осъждаме! – казвал той. Ние виждаме само лошото дело, но тайното покаяние и скръбта на грешника, скрито от нас, не виждаме“.
В един празничен ден, когато извършвал богослужение, патриархът си спомнил думите на Спасителя: „Ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред жертвеника и иди първом се помири с брата си“ (Мат. 5:23-24). В момента той си спомнил, че един от служителите на Църквата е огорчен от наказанието, макар справедливо наложено, и че той сам отдавна искал да се обясни с него. Патриархът веднага изпратил да го повикат, поклонил му се и поискал прошка. Смирението и кротостта на светителя тъй трогнали служителя, че той сам паднал на колене, проливайки сълзи на разкаяние.
По време на нападението на персийците Йоан трябвало да се отдалечи от Александрия. Той се отправил за Цариград през отечеството си Кипър. По пътя той чул глас, който му говорел: „Царят на царете те вика при Себе си“. Като разбрал, че е наближил краят на живота му, той се спрял на острова в гр. Аматунт, приготвил се за смърт и тихо починал. Последни негови думи били:
„Благодаря Ти, Господи Боже мой, че ме удостои всичко Твое на тебе да дам! Нищо не запазих аз от богатството на тоя свят, освен трета част от един сребърник, и нея заповядвам да дадат на сиромаси“.
Св. патриарх бил погребан в същия град в църквата „Св. Тихон Аматунски“.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
Кратък житиепис на св. преподобни Нил Постник
Св. преподобни Нил Постник живял в IV век. Бил родом от Константинопол, ученик на св. Йоан Златоуст. Получил прекрасно образование, още като млад Нил бил назначен на важен пост – префект на столицата Константинопол. По това време Нил бил женен и имал две деца. Блясъкът на придворния живот тежал на съпрузите и те решили да се разделят и да се посветят на иночески живот.
Съпругата и дъщерята на св. Нил постъпили в един от женските монастири в Египет, а преподобният Нил със сина им Теодул се поселил във пещера на Синайската планина, която сами с ръцете си изкопали. Тя била жилище на преп. Нил четиридесет години. С пост, молитва и трудове светецът добивал високо духовно съвършенство. При него започнали да идват хора със всякакво звание и от всякакво съсловие – от императора до земеделеца, и всеки намирал съвет и утешение от светеца.
В своето уединение преподобният Нил писал много. Известни са неговите послания, сред които и гневни изобличения на император Аркадий, изпратил св. Йоан Златоуст на заточение. Достоен ученик на Златоуста, преп. Нил оставил и съвършени по форма, дълбоко православни и изпълнение с искрено чувство и ясна мисъл аскетически творения.
В пустинята преподобният Нил претърпял много несгоди. Сарацините пленили сина му Теодул и намислили да го дадат жертва на езическите богове. По молитвите на светеца Господ спасил Теодул и преподобният го намерил у Емеския епископ, който изкупил младия човек от варварите. Този епископ ръкоположил и двамата пустинници за презвитери. След посвещението те се върнали на Синай, където заедно се подвизавали до смъртта на преподобния Нил. Св. Нил починал в мир около 450 година.
Превод от руски Pravoslavieto.com по Месяцеслов, изд. Московской Патриархии
Св. Нил Мироточиви Атонски: За самооправданието, когато осъждаме
Чрез осъждането на ближните, което днес извършва човек, демонско лукавство помрачава неговата мисъл. Той започва мислено да се съблазнява от всичко (т.е. намира у всекиго нещо осъдително), а самия себе си оневинява с особено оправдание (не само че оправдава себе си, но за своя грях обвинява другите), като всичко приписва на съблазънта на другите.
Ах, преподобни отци! Не оправдавайте себе си чрез човека (не обвинявайте друго лице за своя грях) и не се оправдавайте чрез съблазънта. Нито хората са виновни пред вас, нито съблазните са причина за греховете, но вие сами сте дали място в себе си на своята страст и поради това обвинявате хората, че ви съблазняват… Вие давате в себе си място на вашата страстна завист, тя ви съблазнява и вие по своя воля се съблазнявате; с какво са виновни хората пред вас? Вие сте дали място на вашия страстен гняв, сърдите се, ставате свирепи като безсловесните; с какво е виновна пред вас съблазънта? Вие сами сте дали в себе си място на враждебната страст, и сте започнали да враждувате против другия; с какво онзи човек е виновен пред вас? Вие сте дали в себе си място на вашето страстно непокорство и ставате непокорни по ваша воля; с какво съблазните са виновни пред вас? С волята си сте дали в себе си място на страстите, те ви водят както желаят, вие сте станали едно с тях; с какво са виновни другите за това?
Ако ти си сребролюбец, с какво е виновен игуменът за това? Ако ти си непокорен, с какво е виновен икономът за това? Ако вие сте убежище на злото и скривате своите помисли, с какво е виновен духовникът пред вас? Ако вие сте неблагодарни, с какво е виновен игуменът пред вас, който в е приел като свои деца? Ако вие сте злопаметни, с какво е виновно братството пред вас? Ако във вас се е вселило враждебно противоборство, с какво е виновен ближният ви пред вас? Ах, преподобни отци! Ако всеки от вас познаваше страстите, с които той се изкушава, никога не би обвинил другиго за своята съблазън.
Човек е така оплетен от страстите, както дървото от бръшлян. Какво ще стане с дървото, когато го обвие бръшлян?
Бръшлянът има способност да му въздейства и да се изкачва по него, но само тогава, когато стеблото го приеме; тогава той се издига нагоре; ако дървото не го приеме, бръшлянът никога няма да се изкачи (т.е. ако самото дърво не му предостави своите клони за изкачване). Ако бръшлянът имаше такава власт, че сам да се изкачва по дървото, дори и то да не иска да го приеме, всички дървета на земята биха изсъхнали… Казваме, ако главният отстъпник или властител на тъмнината имаше власт да завладее ума на човека и да помрачава неговото съзнание, против произволението на човека, то човек никога не би могъл да стане светъл, а винаги би пребивавал в грях и помрачение. Да, наистина, отстъпникът има власт да съблазнява, но над кого има власт? Умът на какъв човек може да се помрачи? На такъв, който приема съблазните; такъв и бива прострелян от лъка на отстъпника, началника на властта на тъмнината.
Из книгата на преп. Нил Мироточиви Атонски „Пророчества за последните времена и за пришествието на антихриста. Слова за покаянието, осъждането злословието и злопаметството – Славянобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф“ – Света Гора, Атон, 2010 г.
В памет на свети пророк Ахия
Свети пророк Ахия произхождал от град Силом и живял при царуването на Соломон и Иеровоам.
При Соломон той предсказал на Иеровоам разделянето на Соломоновото царство и отпадането от него на десетте колена, които образували Израилското царство. Когато срещнал Иеровоам сам в полето, пророк Ахия разкъсал дрехата си на дванадесет части и му заповядал да вземе десет от тях в знак на това, че Господ Бог Израилев предава в ръцете му десет колена, като изтръгва царството от ръката на Соломона и ще му даде Израил, ако върви по Божиите пътища. Впоследствие, когато Авия, синът на Иеровоам, се разболял, пророкът предсказал на Иеровоамовата жена изтребването на целия им дом заради Иеровоамовото нечестие, и разселването на израилтяните зад Ефрат. Пророчеството на Ахия както за смъртта на детето, така и за съдбините на Израил се изпълнило.
Силом бил град на коляното Ефремово, почти в средата на Обетованата Земя. Тук след преминаването на Иордан и завоюването на Обетованата Земя била поставена Моисеевата скиния с ковчега, откъдето получил името си и градът (Силом означава мир, покой). Градът имал голямо значение за Израил, но впоследствие Господ отхвърлил Своето жилище в Силом заради греховете на Израилевите синове.
Соломон, син на Давид от Вирсавия, приемник на царството му, третият Израилски цар, най-мъдрият и най-славният от израилските царе, впоследствие омрачил царуването си с падение и идолослужение, заради което Бог отнел царството от неговия род и дал 10 колена във владение на Иеровоам, който преди това бил роб на Соломон, но след разделянето на Соломоновото царство станал пръв цар на Израилското. Дейността на пророк Ахия се отнася следователно към 1010-963 г. пр. Р. Хр.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите (“Четьи-Минеи”) на св. Димитрий Ростовски
pravoslavieto.com; predanie.bg; svgeorgi.com; rodbg
