Начало История.бг На днешната дата преди 113 години е родена Йоанна Българска

На днешната дата преди 113 години е родена Йоанна Българска

957
0

Царица Йоанна или Царицата майка Йоанна, родена Джована-Елисавета-Антония-Романа-Мария (на италиански: Giovanna Elisabetta Antonia Romana Maria), е българска царица, съпруга на цар Борис III и майка на Мария Луиза Сакскобургготска и Симеон II Сакскобургготски. Йоанна е дъщеря на италианския крал


Виктор Емануил III

(от Савойската династия) и на черногорската принцеса Елена Петрович Негош.

Елена Петрович Негош

На 25 октомври 1930 г. Джована се омъжва за Борис III – първоначално в папската базилика „Свети Франциск“ в град Асизи по католическия ритуал. На 31 октомври 1930 г. бракът е благословен и с православна церемония в София, в храм-паметника Свети Александър Невски. Джована променя името си на православния му вариант Йоанна.

Цар Борис III се венчава за Йоанна Савойска
Царят на парти в дома на Грейс Кели като кадет в САЩ|Новини| Хай Клуб

Тя е майка на:

Снимка на княгиния Мария Луиза в българска народна носия[1]
Снимка на новородения престолонаследник княз Симеон Търновски
Царица Йоанна | ЕДИН ЗАВЕТ

По повод сватбата си през 1930 г. Царицата получава подаръци както от чужбина, така и от пределите на Царството. Подаръкът на трите държавни банки – Народната, Земеделската и Централнокооперативната, е в размер на 5 млн. лв., които впоследствие царицата влага в построяването на Тревненския преванториум. Строежът е започнат през 1938 г. като детски преванториум за гръдно болни, а е открит на 8 март 1944г. като Царски детски санаториум „Цар Борис ІІІ“. Понастоящем санаториумът носи името Детска болница за белодробни заболявания „Царица Йоанна“, от основаването му до днес в него са се лекували повече от 40 хил. деца.

Картинката не може да има празен alt атрибут; името на файла е 32741534504092366895.jpg
Детската специализирана болница-санаториум „Царица Йоанна“ в Трявна

През 1932 г. Царицата откупува от банкера Атанас Буров двадесет и два декара земя, намираща се в покрайнините на града тогава. На това място започва грандиозният строеж на първата построена по европейски стандарти болница. Проектът е възложен на известния български архитект Овчаров. Сградата е завършена през 1935 г., а освещаването се състои през 1936 г. Разходите по сградата и вътрешното й обзавеждане и специализирано оборудване са дарение от Царицата. През 1938 г. тя дооформя благотворителния си акт, като дарява болницата на Фонда за обществено осигуряване на работническото здравеопазване. На фасадата през 1941 г. с бронзови букви е изписано името на Августейшата дарителка, а във фоайето до 1946 г. стои нейният бронзов бюст. В годините на комунистическия режим болницата е известна с абревиатурата ИСУЛ. Едва след 1990 г. болницата възстанови името на своя патрон.

След смъртта на Борис през 1943 г. Симеон е обявен за цар, а управлението на страната е поверено на регентски съвет. През 1946 г. се провежда референдум за обявяване на България за република. След като е обявено, че мнозинството от избирателите са гласували за република, Йоанна и двете ѝ деца са принудени да напуснат страната.

Първоначално те живеят в Египет при баща ѝ, който също е изгнаник след референдум против монархията, а после в Испания. През 1964 г. Йоанна издава своите спомени на италиански в Милано.

Спомените на царица Йоанна за 1 февруари 1945 г. – Лира
13

Последните години от живота си Йоанна прекарва във вила „Янтра“ в португалския курорт Ещорил. Още с пристигането си в Ещорил, Португалия през 1962 г. приема енорийския си храм „Св. Антоний“, покровителя на Лисабон, за пристан на своята християнска душа. Още повече, че св. Антоний от Падуа е един от небесните й закрилници. Поне два пъти седмично посещава храма. Дарява богослужебни одежди и църковна утвар. Дискретно участва в организирани благотворителни вечеринки, а събраните средства дарява на бедни деца от енорията. Всяка Коледа им изпраща дрехи и храни, някои от пуловерите е изплела със собствените си ръце. Дори в годините на тежкото изгнание не забравя едно от задълженията на всеки християнин – милосърдието. С постоянство в тази посока тя изживява своята дълбока и осмислена вяра. Често казва, че никога не благодарим достатъчно на Бога за Неговите безмерни благодеяния и милост. Не говори за своята благотворителност, всичко прави ненатрапчиво и дискретно.

По време на военния преврат в Португалия от 1974 г., известен като революцията на карамфилите, когато значителна част от португалските благородници и заможни люде напускат страната, Царицата категорично отказва. Тези събития са като детска приказка в сравнение с това, което са извършили „червените“ в България.

Преди да почине през 2000 г. тя успява да посети наново България през 1993 г. и е приветствана възторжено от много граждани. Погребана е във францисканското гробище в Асизи, Италия.

wikipedia.org; rodbg

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете Вашия коментар
Моля въведете Вашето име тук