Житие на свети апостол Филип
Св. ап. Филип бил родом от Витсаида, откъдето били и апостолите Петър и Андрей. Спасителят, като го видял, заповядал му да върви след Него. Филип съобщил на приятеля си Натанаил, че намерил Месия: „Намерихме Иисуса, сина Йосифов, от Назарет, за Когото писал Мойсей в Закона и говориха пророците“ (Йоан 1:45). Назарет бил презиран от юдеите, понеже в него живеели много езичници и Натанаил отговорил на Филипа: „От Назарет може ли да излезе нещо добро?“ – „Дойди и виж“ – възразил му Филип. Натанаил, като видял Спасителя и бидейки поразен от божественото Му всезнание, извикал: „Рави (учителю)! Ти си Син Божи, ти си Царят Израилев“ (Йоан 1:46-51).
Филип тръгнал подир Христа и бил свидетел на много Негови чудеса. Името на той апостол се споменава в евангелския разказ за насищане на пет хиляди души с пет хляба и две риби. След Тайната вечеря, когато Иисус в беседата с учениците Си ги съветвал и укрепявал във вярата, Филип казал: „Господи покажи ни Отца, и стига ни“ (Йоан 14:8).
– Толкова време съм с вас, и не си ли Ме познал, Филипе? – отговорил Спасителят – Който е видял Мене, видял е Отца. И как ти казваш: „Покажи ни Отца!“ (Йоан 14:8-9) С тия думи св. отци опровергали лъжеучението на Арий, който не признавал божественото естество в Иисуса Христа и единосъщието Му с Бога Отца.
След слизане на Св. Дух върху апостолите Филип проповядвал Евангелието отначало в Самария, където чрез името Божие извършил много чудеса (Деян. 8:5-7) и в Юдея, където кръстил велможата на Етиопската царица Кандакия (Деян. 8:26-40), а след това в Гърция. Неговите чудеса и учението му привличали множество хора, които, оставяйки своите идоли, се обръщали към Бога.
Като видели това юдеите, които се намирали в Гърция, писали в Йерусалим до първосвещениците: „Някакъв си човек, дошъл от вас, проповядва тук разпнатия Христа, изцерява болни, възкресява мъртви, и вече мнозина повярваха по неговите думи“. От Йерусалим изпратили един началник да разследва случая. Той повикал Филипа на съд и с гняв му казал: „Не беше ли достатъчно това, че ти прелъсти прости и неучени люде в Галилея и Самария? А още си дошъл при мъдрите елини да проповядваш своето лъжливо учение. Нали и самият твой учител Иисус пострада за Своите лъжливи думи? Той бе разпънат на кръста и умря, а вие, като откраднахте от гроба тялото Му, проповядвате, че уж бил възкръснал „.
Като чул това, стоящият тук народ взел да иска смъртно наказание за Филип. Апостолът смело казал на началника:
„Защо сърцето ти се е ожесточило и не иска да познае истината? Нали вие сами запечатахте гроба и поставихте на него стража? И когато Господ възкръсна, нали вие подкупихте стражата да каже, че уж учениците нощем откраднали тялото Му? Печатът на гроба свидетества за истината на Христовото възкресение и ще ви изобличи в деня на отмъщението“.
Началникът яростно се спуснал срещу Филип, но веднага ослепял. Също такова наказание постигнало и другите, които искали смъртта на Филип, като на вълшебник. Тогава само те познали истината Христова. Филип, като се помолил за тях, повърнал зрението на ослепените, и всички приели Кръщение, освен юдейският началник, който бил наказан със смърт за своето жестокосърдие.
Филип, след като поживял известно време с повярвалите и им поставил епископ, напуснал Гърция и отишъл да проповядва в други страни. Господ му оказвал Своята помощ и го подкрепял чрез чудесни прояви на Своята близост. Филип проповядвал в Арабия, в Етиопия и навсякъде обърнал много езичници към Христа. Отправяйки се на кораб в град Азот, веднъж нощем той бил застигнат от страшна буря, но по негова молитва веднага на небето се явил сияещ кръст, който озарил нощната тъмнина и бурята внезапно утихнала. В Азот Филип чрез Божия сила изцерил една девица и успешно проповядвал Евангелието. В град Йерапол, като чул, че Филип проповядва ново учение, искали да го убият с камъни, но един старец на име Ир удържал съгражданите си, като им казал: „Изслушайте го първом и, ако се окаже, че учението му е лъжливо, ще го убием!“ След това Ир взел Филип у дома си и скоро, като се убедил, че учението му е истинско, повярвал в Господа с цялото си семейство. Останалите жители и началниците на града още дълго упорствали в неверието. Те повикали Филип в съда и искали да го погубят. Но чудесата, извършени от св. апостол, който пред целия народ възкресил един мъртвец, най-после убедили езичниците и мнозина от тях приели св. кръщение.
Филип обиколил много области в Мала Азия, смело проповядвал словото Божие, като понасял търпеливо гонения и страдания. Придружавала го сестра му – девойката Мариамна. Тук, по Божия повеля, се присъединил към тях и св. апостол Вартоломей. Те срещнали Йоан Богослов, който също проповядвал в Мала Азия и с него заедно дошли в другия Йеропол – Фригийски. Там Йоан ги оставил и отишъл по-нататък.
Град Йеропол бил пълен с идоли и идолски капища. Том между другите имало едно капище, до което се покланяли на змия ехидна. Тая гадина местните жители смятали за някакво божество, многобройни жреци й служители, суеверните жители й принасяли дарове и жертви. Апостолите изобличили лъжата и суетата на това поклонение и погубили ехидната, а храмът й опустял, понеже множество езичници повярвали в Господа. Между последните се намирал един известен в града човек, на име Стахий, който вече 40 години бил сляп. Св. апостоли му възвърнали зрението и благодарният Стахий, като повярвал и приел св. Кръщение, помолил и склонил апостолите да живеят в неговата къща. Тук се събирали всички, които желаели да чуят спасителното учение, което проповядвали чужденците, които живеят у Стахий. Началникът, в припадък от гняв, заповядал веднага да хванат проповедниците Христови. Уловил Филип, Вартоломей и Мариамна, били ги, влачили ги по улиците и най-после ги затворили в тъмница.
След няколко време ги извели на съд. Събрал се много народ, дошли и идолските жреци, които силно негодували против апостолите и се стараели все повече и повече да възбудят против тях гнева на началника.
„Отмъсти за нашите богове, казвали му те. Откакто тия люде влязоха в града ни, нашите храмове, опустяха и народът престана да принася на боговете подобаващите им се жертви. Смъртно накажи тия магесници!“
Тогава началникът осъдил апостолите на кръстна смърт. Филип бил разпнат с главата надолу, като окачили кръста на високо дърво срещу капището на ехидната и хвърляли върху него камъни. Вартоломей бил разпнат при стената на същия храм. Но внезапно се явило страшно земетресение. Развълнуваният народ започнал да проси молитвите на св. апостоли и се спуснал да ги снема от кръстовете. Снели Вартоломей, който бил още жив. Пристъпили и към Филип, но той вече бил предал Богу дух. Последните негови думи били молитва за мъчителите му. Вартоломей с чест погребал тялото му.
Много жители от Йерапол приели Кръщение. Вартоломей и Мариамна ги укрепявали във вярата и учели на словото Божие. След това св. Вартоломей им поставил за епископ благочестивия старец Стахий.
Впоследствие Вартоломей отишъл в Армения, където приел кръстна смърт, а Мариамна, чиято помет се празнува на 17 февруари, отишла в Ликаония. Там тя обърнала мнозина към Христа и умряла в дълбока старост.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
Св. благоверен цар Управда-Юстиниан – строителят на „Св. Софѝя“
С титлата свети благоверен цар Българската православна църква е вписала император Управда-Юстиниан в календара си под датата 14 ноември. В Цариградския месецослов и в славянския пролог на същата дата е означено да се празнува паметта на благоверния византийски император Управда-Юстиниан.
Припомняме неговото житие и заслуги по повод неотдавнашното превръщане на построената от него църква „Св. Софѝя“ в джамия от турските власти, с молба към досточтимите читатели да се помолим от сърце св. благоверен Управда-Юстиниан да помогне в старанията ни. Той знае как.
Този славен император на Византия е славянин и по майка, и по баща. Управда е роден в покрайнините на Средец, (днешна София). Добрал се е до Цариград благодарение на вуйчо си, византийския император Юстин I (518-527), който пешком посещава столицата на Византия с жена си и сестра си, която впоследствие става майка на Управда и чието щастие е проработило за негов късмет. Става така, че след вуйчото на византийския императорски престол се възкачва Управда, в превод от славянски на латински език Юстиниан.
Историографът на онова време Прокопий свидетелства, че при имп. Юстиниан християнската империя както на Изток, така и на Запад, е разширила границите си благодарение на най-добрите му християни-славяни пълководци и войници – всички духовни чеда на св. Никита Ремесиански, апостол по нашите земи с център Ремесиана (сега гр. Бела Паланка, Сърбия).
Имп. Юстиниан високо е ценял християнската вяра и добре е разбирал както нейната възвишеност, така и благотворното ѝ влияние върху човеците (Левкийски еп. Партений).
За кратко време в Цариград и Мала Азия той покръства около седемдесет хиляди езичници, за които построява деветдесет храма. Направил е всичко възможно, за да укрепи чистото християнство сред славяните, които вече са живеели в империята, и да привежда към Христа ония, които решавали мирно да живеят в нейните предели. За славянските църкви той е издал известната своя Новела 131, която гласи: „Епископът на Първа Юстиниана, нашата родина, да бъде независим („автокефален“) и да ръкополага епископите на Прибрежната и Средна Дакия, на Горна Мизия и на част от втора Панония“.
Св. Църква почита паметта на имп. Управда-Юстиниан още и за много други негови благочестиви заслуги. Например, той е построил толкова много прекрасни храмове, щото историкографът-езичник Прокопий иронично пише за него, че уж цял живот само с това се е занимавал – да строи християнски църкви.
Най-знаменити негови постройки са Синайският манастир с църквата „Св. Екатерина“ и знаменитата цариградска катедрала „Св. Софѝя“.
Поради бунт в Цариград, по време на който e бил опожарен старият храм „Св. Софѝя“, построен още от св. император Константин Велики († 337 г.), имп. Юстиниан събира най-добрите майстори-зидари, не щади никакви средства за скъпи материали и съгражда храм на мястото на изгорелия, наистина за удивление на вековете както по размерите му, така и по богатото му художествено достойнство (Еп. Партений).
Ето какво знаем за постройката: в средата ѝ стоят четири стълба на еднакво разстояние един от друг, издълбани от огромни камъни, съединени помежду си с арки.
Куполът има диаметър близо 28 м. Целият храм е дълъг 85 м. и широк близо 77 м. Колоните на вътрешните галерии са от мрамор, порфир и серпентин (зелен камък).
Олтарът е бил отделен от средната част на храма чрез четиринадесет сребърни колони, разположени две по две и със златни капители. На тези колони са били иконите на Спасителя, Божията майка и св. апостоли.
Четирите страни на св. престол са били златни плоскости, а горната плоскост е била излята от злато, украсена със скъпоценни камъни и поставена на златни колони. Над св. престол е бил поставен сребърен балдахин. За украшение на главния олтар са били употребени шестнадесет хиляди килограма сребро.
Колко голям е бил този храм може да се съди по броя на служителите, които имп. Юстиниан е назначил в него. Самият той пише: „В светата Велика църква трябва да има свещеници не повече от шестдесет души, дякони сто, дякониси четиридесет, иподякони деветдесет, четци сто и десет, певци двадесет и пет. А целият брой на почитаемите клирици на светата Велика църква трябва да бъде четиристотин двадесет и пет души, и освен тях оше сто привратници“.
Благоверният имп. Юстиниан е полагал грижи и за опазване на чистото учение на християнската църква. В 536 г. е издал заповед във Великата църква „Св. Софѝя“ да се пее химнът: „Единородни Сине и Слове Божий“, който той съчинява и който и досега пеем в цялата Православна църква, като присъда над Несториевата и Евтихиевата ерес.
В 553 г. при него е свикан Петият вселенски събор, на който е произнесено православното вярване и са осъдени тези две ереси.
Съвременници на св. благоверен цар Управда-Юстиниан свидетелстват, че до края на живота си той е останал строг защитник на християнската нравственост, вяра и благочестие. Винаги е прекарвал Великия пост в строго въздържание и молитва: не е приемал дори хляб през целия пост, а се е задоволявал само със зеленчуци и вода.
Предава Богу дух на 14 ноември 565 г.
Св. Православна църква го почита като благоверен светец – император на Византия.
pravoslavieto.com; rodbg
