Начало Вяра.бг 15 ноември: ✝ 8 Неделя след Неделя подир Въздвижение. Св. мчци Гурий,...

15 ноември: ✝ 8 Неделя след Неделя подир Въздвижение. Св. мчци Гурий, Самон и Авив. (Начало на Рождественския пост)

205
0

✝ 8 Неделя след Неделя подир Въздвижение.

Евангелско четиво. Притча за милостивия самарянин (Лука 10:25-37)

ЕВАНГЕЛСКОТО МИЛОСЪРДИЕ
Един пък самарянин, който пътуваше, дойде до него видя го и се смили. (Лука 10:33)

     Обични в Господа, братя и сестри,     Евангелието е пътеводител в живота на християнина. Съвременният човек обича да започва деня си с прочит на хороскопа си, но това само ще го обърка допълнително, докато християнинът чете всеки ден по една глава от Четириевангелието и установява, че написаното там се отнася сякаш точно за него, точно за днешния ден и днешните му проблеми. Всекидневното четене на Евангелието е молитва и действа като предпазен щит срещу всяка беда и опасност, с каквито е наситен кратковременният ни живот.    Светите отци съветват да четем Евангелието с делата си така, както са го чели самите те, и тогава то действа с мощна сила за спасение на душите ни. Но четенето на Евангелието трябва задължително да се придружава с неговото изследване под формата на устно или писмено ръководство, одобрено и препоръчано от Църквата. Изследвайте Писанията, защото вие мислите чрез тях да имате живот вечен. И те са, които свидетелстват за Мене (Йоан 5:39), наставлява Христос.    Едно такова свидетелство за Христа Господа е и притчата за милостивия самарянин. Но колко силно тази притча засяга и всеки един от нас!    Един законник попитал Иисуса Христа какво трябва да стори, за да наследи вечния живот. Но това е въпрос, който вълнува дълбоко и всяко християнско сърце. Господ му отговорил, че пътят на спасението минава задължително през изпълнението на главната заповед за любов към Бога и ближния – отговор, който важи не само за законника, но и за всеки човек, който иска да се спаси. В отговор на следващия въпрос на законника: кой е негов ближен, Господ изрекъл притчата за милостивия самарянин.    Един човек слизал от Йерусалим в Йерихон, а това ще рече – започнал да води греховен живот, защото Йерусалим бил считан за град на благословението, а Йерихон – за град на греха и проклятието. Но вижте какво става с човек, когато тръгва по пътя на греха! Налита на разбойници, тоест става плячка на лукавите демони, които могат да го ликвидират както физически, така и духовно.    Да налети на разбойници, може всеки човек. И светци са падали. Когато пък човек е разсъблечен от дрехите си – а това са добродетелите, той става духовно полумъртъв. Тогава на него може да му помогне единствено Христос – Милостивият Самарянин, и то в лоното на Църквата, която в притчата е изобразена като странноприемница. Съдържателят на тази странноприемница – това е църковният клир, а свещеникът и левитът, които не помогнали на пребития пътник, изобразяват недостойните свещенослужители. Виното и елеят, излети върху раните на полумъртвия нещастник, са светите Тайнства, а двата динария възнаграждение, дадени на съдържателя на странноприемницата, са Ветхият и Новият Завет, Свещеното Писание и Свещеното Предание.    Милостив самарянин може да бъде всеки човек – малко ли са между нас болните, бедните, нещастните, нуждаещите се от спешна помощ? Но всеки от нас може също да се окаже и в числото на коравосърдечните свещеник и левит. Това зависи от нашето духовно-нравствено състояние, но трябва да знаем, че съдът ще бъде безмилостен за оногова, който не е показал милост: милостта бива похвалявана на съда (Иак. 2:13).    След като завършил притчата Си, Спасителят запитал законника кой от тримата: свещеникът, левитът или самарянинът, му се вижда ближен на попадналия в ръцете на разбойниците. Законникът отговорил, че това е самарянинът, и това бил правилният отговор, след което Господ му казал: Иди и ти прави също така (Лука 10:37), тоест: „Милосърдствай!“    Господ казва тези думи и на всеки един от нас: Бъди милостив към ближния и врага си! Нахрани гладния и напой жадния! Прибери странника и облечи голия! Посети болния и споходи затворника! (Мат. 25:35-36). Обърни грешника от лъжливия му път! (Иак. 5:19-20). Не дължи никому нищо, освен взаимна любов! (Римл. 13:8).    Но може би самият ти си нуждаещ се – гладен, жаден, странник, гол, болен?… И как тогава да оказваш милост на ближния си, когато нямаш нищо и си с празни ръце? Да, ръцете ти могат да бъдат празни, но сърцето – не! Ако нямаш храна и питие, намери блага дума за страдащия твой събрат. Ако си странник, не роптай и ще се уподобиш на най-висшия Странник – Иисус Христос, Който нямаше где глава да подслони (Мат. 8:20). Ако си гол, гледай да се облечеш с добродетели. Ако си болен, бъди здрав духом. Ако си затворник, следвай Истината, която е Христос (Йоан 14:6), и тази Въплътена Истина ще те направи свободен (Йоан 8:32).   

     Братя и сестри,    Ако човек върши милостиня, а не изправя живота си или пък благотвори с откраднати пари, Бог не я приема, та дори с тях да се строят болници или църкви. Блажени Августин казва: Милостинята спасява само тоя, който е изправил живота си. Ако някой благотвори, та с това да получи право да греши безнаказано, той не храни Христа в лицето на бедния, а се старае да подкупи своя Съдия. „Каква полза – пита свети Йоан Златоуст,  – ако ти подаваш на някого онова, което си отнел от друг? Такава милостиня е грабеж и човекоубийство.” Господи, бъди Милосърден Самарянин за падналата ми и изпонаранена душа! Насочи стъпките ми от долния Йерихон към горния Йерусалим и ще ходя свободно, защото търсих Твоите заповеди (Пс. 118:45). Амин.

Житие на св. Гурий, Самон и Авив

Св. мчци Гурий, Самон и Авив Снимка: pravoslavieto.com

Св. Гурий и Самон пострадали в гр. Едеса във време на гонението при Диоклетиан (царувал 284-305 г). Чрез най-ужасни изтезания ги принуждавали да турят тамян на идолския жертвеник, но християните били готови по-скоро да отидат на смърт, отколкото да извършат езически обред. По време на своите страдания те молели Господа за помощ:

„Господи Боже наш! – молел се Самон – Ти, без Чиято воля ни една птичка не загива, помогни ни с Твоята сила, опази в нас неугасимия светилник на Твоите заповеди, ръководи ни чрез Твоята светлина и удостои ни да достигнем блаженство, понеже си благословен вовеки!“

Господ чул молитвата на светците и им дарувал необикновена твърдост. Като претърпели страшни изтезания, мъчениците били обезглавени с меч.

След няколко години, при император Ликиний, дякон Авив бил мъчен в Едеса за Христовата вяра. Тялото му било погребано до гробовете на св. Гурий и Самон, и по-късно едеските християни построили църква над мощите на св. Мъченици, които Господ прославил чрез чудеса.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

plovdivskamitropolia.bg; pravoslavieto.com; rodbg

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете Вашия коментар
Моля въведете Вашето име тук