Обсадата на Видин по време на Сръбско-българската война от 1885 година е голямо сражение за контрол над града, защитаван от български войски. Завършва с успех за българите, които отбиват всички пристъпи на сръбската армия до 16 ноември.
На 12 ноември сръбските сили подхождат към подстъпите Видинската крепост. Фронта на настъплението сключва плътен обръч. С пушечен и артилерийски огън прикриващите български подразделения забавят развръщането на противника.
На 13 ноември Бреговския отряд провежда излизане от крепостта. С бой разкрива живата сила и тежкото въоръжение на противника. След обяд сръбски подразделения атакуват бастион № 5 и 6. С упорита съпротива бастионите са задържани. На отделни места сърбите излизат на близките подстъпи на крепостта.
Новината за сръбския неуспех по направлението Ниш–Пирот–София повдига духа на българските войни.
На предложението на генерал Лешанин за предаване на крепостта, капитан Узунов отговаря:
„В Русия съм се учил да защитавам, а не да предавам крепости….С Вас ще преговарям, когато напуснете пределите на моята Родина. В противен случай ще мина в настъпление и ще Ви разгромя.“
На 14 ноември от 6 часа сутринта войните на Северния отряд провеждат активно настъпление при с. Калугер-с. Лагошевци и с. Арчар.
На 15 ноември е организирано ново настъпление към с. Новоселци. В доста моменти се водят ожесточени ръкопашни схватки.
Действията на Видинския отряд респектират сръбското командване и атаките срещу Видинската крепост са прекратени.
През 1910 г. в чест на победата на гаровия площад във Видин е издигнат паметник костница, известен като „паметника на Скърбящия войн“
Известният английски журналист Берлайн, който посетил Видин през 1919 г., пише в дописката си за пребиваването в града:
„България има един паметник на победите, какъвто никъде в просветена Европа няма. Умиращият гренадир, макар и победител, съжалява за братоубийствената война със сърбите. На това себеотрицание само българинът е способен…“
wikipedia.org; rodbg
