Как се отнасяме към хората с психически проблеми? Как се отнасяме и към собствените си психични травми? Защо предпочитаме да се правим, че проблем не съществува и за него е по-добре да не се говори.
„Представите за тези хора е пречупена през кривото огледало на предразсъдъците. Ние не виждаме самите хора, а нашата фантазия за боледуването – казва д-р Владимир Сотиров от общество „Адаптация“, което чрез поредица видеосрещи „Животът на невидимите хора“ ни помага да надникнем отвъд завесата на страха и предразсъдъците.
„Предразсъдъците са ограничаващ познанието механизъм, казва д-р Сотиров. Той не е съвършен, но е крайно удобен, помага ни да си представяме, че сме наясно. Чрез този механизъм ние поставяме хората с психични проблеми в една категория, свързана със страх и опасения, и не мислим повече за това, защото ни натоварва.
Всяка категория, която е свързана с негативни емоции и най-вече страх, ни спира да видим и да минем отвъд нея, оставаме в страха, залепени сме за него.“
Радио Христо Ботев;РодБГ
