Той е роден на 21 ноември 1871 г. в Пловдив. Бащата Христо Пипков е музикант. От ранна възраст учи цигулка и пише стихове. Участва в любителска театрална група в Пловдив (1887).
По финансови причини напуска Пловдивското петокласно училище и работи като секретар на мирови съдия в с. Козлуджа.
Творческия си живот продължава като любител-актьор в софийска група. Играе в Театър „Основа“ (1889), Столичната драматична трупа (1890) и в театър „Сълза и смях“. Пише първата си драма „Бойко“. Със съдействието на артистите, получава стипендия на МНП и заминава да учи музика в Милано (1898).
Последователно е диригент на музикалните дружества във Варна и Русе от 1899 година. Пипков е член на Ловешкото македоно-одринско дружество. След среща с вожда на ВМОРО Гоце Делчев създава текста и музиката на Стига вече ! – Химн на Македонския народ. Издаден е от Ловешкото македоно-одринско дружество в Лайпциг през 1902 г.
I. Стига вече да търпим, народе мой,
грабни ножа, срещу злий тиранин твой,
за свобода ей часът удари веч,
върл душманин, да бяга надалеч!
II. Твойте поля родни, твоя роден край,
тъпчи с крак душманин, милост той не знай,
и народна гордост и права и ред,
всичко е погазил, турчина проклет!
III. Ставай мил народе, кат един човек,
срам е да робуваш, в тоз свободен век,
кръв пролий душманска, смъртта потърси,
стига толкоз мъка, робство и сълзи!
Работи като учител по музика в Ловеч. Панайот Пипков е душата на музикалния живот на Ловеч. Тук създава ученически църковен хор при църквата „Света Богородица“ (1901) и училищен хор при мъжкото петокласно училище. Ръководи градския духов оркестър. Пише хоровата творба „Напред в бой“, марш на 34-ти пехотен троянски полк за духов оркестър, марш на гимнастическото дружество „Осъмски юнак“, „Български всеучилищен химн Свети Свети Кирил и Методий“ и множество ученически песни. Капелмайстор на военния оркестър на Тридесет и четвърти пехотен троянски полк (Ловеч) (1904).
По-късно се установява в София. Учител по музика в Първа и Втора девическа гимназии и Девическото педагогическо училище. През войните за национално обединение (1912 – 1918) е капелмайстор на военен оркестър.
Диригент в Свободния театър от 1918 г. Поставя оперетите „Царицата на чардаша“ от Имре Калман, „Розата на Стамбул“ и „Есенни маневри“. Хормайстор на Народната опера в София. Артист и музикант в Софийския драматичен театър. Диригент на Градската духова музика и на първата духова музика на полицията. Когато е без работа е акордьор на пиана или е артист в трупата на Иван Попов и Вяра Игнатова.
Панайот Пипков пише и оперетите за деца „Щурец и мравка“, „Деца и птички“ и др. Автор на популярните хорови песни „Сладкопойна чучулига“, „Когато бях овчарче“ и „Де е България“. Детските и училищните му песни са издадени в сборници в периода 1902 – 1904 г. Клавирните му пиеси са едни от първите български образци в жанра.
Представител е на първото поколение български композитори, един от пионерите на българската професионална музика.
Починал е в София на 70-годишна възраст на 25 август 1942год.
Негов син и наследник в музикалното творчество е Любомир Пипков.
Памет
- Провъзгласен е за Почетен гражданин на Ловеч (посмъртно) от 3 май 2001 г. „за принос в културата на Ловеч и България“.
- Няколко десетилетия Люляковите музикални тържества в Ловеч са наименувани „Панайот и Любомир Пипкови“.
- Улица в Ловеч и градския смесен хор носят неговото име.
- Плевенското национално училище по изкуствата носи неговото име.
wikipedia.org; rodbg
