На 22 декември имен ден празнуват: Анастасия, Сия, Сийка, Ася, Наташа.
Анастасия означава “възкръснала“.
Атрибутите, с които се изобразява светицата в православната иконопис, са мъченически кръст и съд за лекарства.
Великомъченица Анастасия е най-известната и почитана светица с това име, покровителка на аптекари и лекари, на тъкачи, вдовици, отровени.
Тя посвещава живота си на грижи за бедни, болни и нещастни. Анастасия посветила целия си живот на служене на Бога и на ближните. Тя гледала на богатството си само като средство, поверено й от Бога за благото на другите. Затова постоянно посещавала тъмниците, носела на затворниците храна и облекло, утешавала ги с думите на вярата, любовта и съчувствието, лекувала болестите им, превързвала им раните. Постепенно Анастасия се превръща в изкусна лечителка, която познава и най-малките тънкости в лекарския занаят. Така получава прозвището си Фармаколитрия (от гръцки: избавителка на страданията).
Макар и популярна сред хората, тя е осъдена на смърт по време на масовите преследвания на християните при император Диоклециан.
В народните представи на българите светицата се е превърнала в своеобразно олицетворение на смъртта.
Празникът на света Анастасия е разпространен главно в Родопския край. Там свързват деня с персонифицирана представа за смъртта – Нашташа или света Чьорна. Вярва се, че в която къща не се празнува денят на света Анастасия, непременно ще се случи нещастие.
Жените не трябва да работят никаква домашна работа, защото света Чьорна ще почерни дома на оная, която преде, тъче или пере.
Според народното поверие, ако на този ден времето е хубаво, през юни ще е суша, а ако вали – и през юни ще вали. Времето на следващия ден определя по същия начин времето през юли.
Традицията повелява да се месят пресни питки и намазани с мед да се раздават.
wikipedia.org; rodbg
