Ивановден е един от големите български празници в новогодишния цикъл. С уникален автентичен ритуал, без аналог у нас, в павликенското село Караисен празнуват Ивановден. Празникът се нарича „Иванови влачуги“ и се предава на поколенията от незапомнени времена, а днес се съхранява от самодейците в селото. Той се празнува на най-голямата чешма в Караисен, където именници, младоженци, моми и ергени се окъпват за здраве и плодовитост. Заради своята уникалност, „Иванови влачуги“ е отличен със седем златни медала преди 35 години на събора на народното творчество в Копривщица.
В ранното утро на Ивановден от незапомнени времена в Караисен цялото село с музика са събира на най-голямата селска чешма. Тази година, заради пандемичните времена, ритуалът по изкъпването на всички млади, които през предходната година са станали семейства, на момите и на ергените, както и на имениците, ще бъде пресъздаден в тесен кръг, но празникът „Иванови влачуги“ ще го има, за да бъде спазена традицията и годината да донесе здраве и много деца в Караисен:
„Има едно дърпане към водата, едно влачене и от там названието „Иванови влачуги“, защото така да стане по-весело, смях, хора, ръченици“.
Хората в Караисен вярват, че „Ивановите влачуги“ очистват лошата енергия и гонят злото, носят здраве и берекет на имениците, но и на цялото село. Според поверието къпаницата на Ивановден носи в дома на младоженците плодородие и много деца, а момите ще се омъжат:
„Вдига се бъклицата и наричат: Айде, младоженци, да ви се роди момченце, като злато кръстченце на кръста му нафарка, в ръка му медна цафарка, да ходи по тъмни зимници, по кални прагища, като баща си на млади години. Амин! И всички казват: Амин! Да бъде!“.
Традициите са ни спасили, помогнали са да съхраним българщината и затова пазим и пресъздаваме обичая „Иванови влачуги“, за да има бъдеще за селото, разказват кметът на Караисен Стефан Николов и Галя Личева, секретар на читалище „Добра надежда“ в селото:
„Обичаят е характерен само за нашето село, не знаем от кога датира, много години са назад, щом и нашите баби не си спомнят началото на празника, вероятно е много стар. В миналото, когато е имало повече хора, са се събирали Ивановците, водим ги на чешмата, къпят се, те се дърпат, разбира се, и се прави всичко възможно да стане по-весело и по-интересно“, посочва кметът Стефан Николов.
„Това е местен, традиционен, народен обичай, който от дълги години се пресъздава на живо, тук на тази срещната чешма. През 1986-а година на „Копривщица – 86“ с пресъздаването на този народен обичай самодейците от нашето читалище са спечелили седем златни медала“, допълва Галя Личева.
В Караисен живеят около 1000 човека. Някога, когато селото е било многолюдно и в него е имало над 4500 жители, ритуалът по къпане „Иванови влачуги“ се е изпълнявал по чешми и герани по махалите на Ивановден, разказва още Галя Личева:
„Най-възрастните отиват рано сутринта на чешмата, подготвят чешмата, защото те са станали рано, приготвили са яденията. След тях отиват зълви, етърви, по-така на средна възраст жени и най-накрая водят младоженците, които последни са сключили брак през предходната година. Има моми, има момци. Първо се къпят младоженците, нарича се за здраве, за много деца, за голям берекет в къщата. Започват след това да се дърпат, да се влачат момите и момците с пожелания и те да сключат брак, и те да имат деца, да бъдат тези деца отмяна на по-възрастните в селскостопанската работа“.
На трапезата за „Иванови влачуги“ се слага от тежкото караисенско червено вино, погачи, мезета, а домакините показват коя е по-добра майсторка в месните ястия. В Караисен, както във всички български села, зимата е времето в обредния календар, когато се празнува и се събират сили за усилен труд през годината, а ритуалите са свързани със здравето.
