Трябва да има облекчение за доброволците от страна на работодателите, за да може да нямаме проблеми в работата, като излизаме да помагаме. Всеки частник си гледа интереса и никой не го интересува, че отиваш на акция. Това твърди доброволецът от Смолян Христо Лазаров.
„В смолянския отряд има хора с всякакви професии. Приели сме мисията си. Но трябва да се промени законодателството. Като се обадят за акция и работодателят прави проблем, как да тръгне доброволецът? Трябва да може да се разчита на нас, дори като си на работа. Нали това е целта на отряда.
В един момент, ако всички имаме проблеми с работодател и сме заети, няма да има кой да помогне на спасителите, ще запалят машините и няма кой да отиде с тях. Ако е мащабна акция и не отидем всички, тя просто няма да се осъществи“, заявява Христо Лазаров.
Според него това е и една от причините да няма наплив за доброволци. Той работи като надзирател в Затворническото общежитие над Смолян.
Спасител е от 2002 г. Твърди, че най-трудно се преживява, когато има пострадали деца. Както всички доброволци се е обучавал две години стажантски със зимен и летен курс, след това една година практика на базата, преди да бъде включен в наряди.
„Сериозна подготовка е. Трябва да си имаш понятие от алпинистки техники, от ски техники, за да станеш спасител. Когато има голям снеговалеж или паднал човек, при който трябва да се слезе с въжета, викат нас“, казва Лазаров.
В пандемията се оказва също, че спасителите не се водят на първа линия. Сред доброволците цари недоумение как държавата не се сеща и за това.
Петя Гайдарова – marica.bg; rodbg
