Житие на св. мъченица Татяна

Света мъченица Татяна произлизала от знатно и богато римско семейство, което я възпитало от ранно детство в християнската вяра, макар нейният баща да бил три пъти прeфект на гр. Рим. Изцяло проникната от тази вяра, Татяна била посветена за дякониса и всецяло се отдала на милосърдие и непрестанна молитва. Тя се отказала от светски радости и се обрекла на целомъдрие и по този начин още повече засияла като достойна за мъченически венец.

Скорошната насилствена смърт на жестокия император Хелиогабал (203-212 г.) освободила християните от заплахата на едно, може би чудовищно гонение и всички били готови да си отдъхнат, когато на престола го заменил 16-годишния му братовчед Александър Север (205-238 г.), майката на когото, Юлия Мамея, решително покровителствала християните и била почитателка на знаменития християнски учител Ориген. Самият Александър имал еклектически убеждения: равнодушен към вярванията на другите, той не се придържал към един определен светоглед, поради което всред идолите на различните езически божества в дома си имал изображението и на Иисус Христос. Но тъкмо при Александър Север дошъл страшния час за мъченица Татяна.

Поради малолетство на императора държавните работи били ръководени от административни сановници и пълномощници на сената, които по своя преценка прилагали неотменените закони за сигурността на държавата. Още били меродавни противохристиянските разпореждания на императорите Траян, Марк Аврелий и Септимий Север. Анонимният житиеписец на св. Татяна съобщава за жестоките разпоредби и преследвания на християнтие от управители и сановници като Улпиан, Виталий и Кай, които „проливали християнската кръв като вода“.

Без да гледат на знатното положение на Татяна и на нейния безукорен живот, тя била заведена в храма на Аполон, за да принесе жертва. Девойката не само отказала да стори това, но по нейна молитва идолът се сгромолясал и се разбил на парчета. След напразните увещания на градоначалника да се отрече от Христа младата Татяна била многократно подлагана на най-свирепи изтезания, като дори изболи очите й и рязали ивици от нейната снага. След всяко мъчение Бог извършвал чудо със Своята изповедница – тя се явявала на другия ден излекувана. Това привеждало в голямо смущение обърканите мъчители. Тези слуги на управителя били разколебани в правотата на своите господари, а молитвата на неустрашимата девойка била само една – Бог да докосне сърцата им и да ги обърне към Себе Си.

И молитвата на светата мъченица била чута. Самите мъчители молили господаря си да спре мъченията над невинната римлянка. А когато ги осияла светлина от небето и те видели ангели да подкрепят страдащата девица, не могли да издържат повече. И осмината управителеви слуги коленичили пред Татяна и възкликнали: „Прости ни служителко на истинския Бог!“ Разбира се, всички те веднага били предадени на смърт, като новоявени християни.

Когато след целодневно мъчение отвели девойката в тъмницата, през цялата нощ тя, огряна от нетленна светлина, велегласно славословела Бога, пригласяна от небесни ангели, които лекували нейните страшни рани. И това чудо не трогнало мъчителя. На другия ден той отново я подложил на жестоки изтезания. Уморен от нейната несломимост, безсилният управител наредил да я предадат на изгладнелите зверове, но пуснатият лъв се заумилквал около светата мъченица и ближел кротко нозете й. Изпълнен със страх да не би подобна гледка да обърне и други езичници към омразната вяра на „галилеяните“, управителят наредил незабавно да я обезглавят. Същата участ постигнала и бащата на мъченица Татяна.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Св. Сава Сръбски – светецът, чието почитане започна от България

Растко Неманич (св. Сава) е син на великия жупан Стефан Неман, също канонизиран като светец под монашеското си име св. Симеон. Още млад Сава приел монашески сан и заедно със своя баща създал Хилендарския манастир. Макар и монах, той участвал дейно в политиката на Сръбското кралство.

Делото на неговия живот обаче било учредяването на самостоятелната Сръбска архиепископия (1219 г.). Сава проявил завидни качества на дипломат и църковен политик, като получил признание от Вселенската патриаршия. Той бил в приятелски отношения с цар Иван Асен ІІ и подкрепил идването на власт на неговия зет крал Стефан Владислав (1234 г.). Св. Сава осъществил две пътувания в Близкия Изток (Александрия, Йерусалим, Антиохия и др.), като изпълнявал и дипломатически поръчения на цар Иван Асен ІІ.

На връщане от Светите места Сава не отишъл в родината си, а приел поканата на Иван Асен ІІ да му гостува в Търново. Монахът Теодосий разказва:

„…И като пристигна с кораб в Несебър (…), царят изпрати свои слуги и коне, за да придвижат от морето с всякакви почести и с всичко необходимо светеца. Когато светецът дойде в града Търново, царят го посрещна [лично] и любезно го прие, и устрои голямо тържество по случай идването му. И в неговите топли палати заповяда да се настани…“

В Търново Сава провел разговори с царя и със св. Йоаким І Търновски, отслужил тържествена литургия, обдарил Патриаршеската катедрала и други църкви с реликви, донесени от Светите места. Съборен от болест, той починал на 14 януари 1236 г. и бил тържествено погребан в „Св. Четиридесет мъченици“. Макар мощите му да били измолени от крал Стефан Владислав и пренесени в Сърбия, гробът на светеца бил почитан близо два века, вкл. от идващи в Търново сърби.

Може и да звучи парадоксално, но култът към св. Сава възникнал в Търново. Св. патриарх Йоаким І дал идеята да бъде написано житие на светеца. Въможно е в „Св. Четиридесет мъченици“ да се е пазела частица от мощите на сръбския светец. Макар и още рядко, великата търновска църква е обект на внимание от страна на сръбски поклонници и днес.

В памет на свети мъченик Мертий

Свети мъченик Мертий бил воин в армията на Диоклетиан. По време на похода против маврите началникът започнал да го принуждава да принесе жертва на идолите. Свети Мертий отказал да се подчини и бил подложен на жестоки изтезания, които претърпял така мъжествено, че самият мъчител, поразен от ужас и удивление, изпаднал в изстъпление: мъченията продължавали дотогава, докато по тялото на светеца не останало нито едно здраво място и то цялото било покрито с рани. Хвърлен после в тъмница, Христовият мъченик осем дни бил измъчван от глад и понасял жестокостта на стражите си. После, като се помолил на Господа, светият страдалец възкликнал: “В Твоите ръце, Сине Божий, предавам духа си” и преминал при Христа, заради Когото доблестно пострадал.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите („Четьи-Минеи“) на св. Димитрий Ростовски.

Автор: доц. д-р Павел Павлов –sveticarboris.net; pravoslavieto.com; rodbg