Милко Узунов
Беше края на лятото, привечер, минути след залеза. Откриващата се пред погледа ми природна картина близо до Хасковско ме впечатли и аз я заснех (снимка 1).
В центъра й се издига масивна скала. От север тя е висока 10-12 метра, а на запад широка 2-3 метра. Посетих това място още няколко пъти по същото време. Постоянната ми нагласа при посещение в планината е да анализирам в движение видяното наоколо в християнски аспект. Това в случая ми помогна да отнеса обекта към християнското изкуство. В резултат на бързия анализ се очерта неочаквано съвпадение с библейските събития Благовещение и Рождество. Дали това, което ще опиша е природен феномен или са намесени и човешки ум и ръце могат да покажат допълнителните изследвания. Защото, както се вижда от снимките няма буквени означения на отделните елементи.
Изгледът от снимка 2 бе заснет минути преди залеза на слънцето. Виждаше се как черната сянка на насрещния склон бавно пълзи към хоризонта и постепенно отдолу нагоре засенчваше скалата. Тук обаче горната й част все още бе огрявана от слънчевите лъчи. Оформилата се картина ми даде усещането за нещо много библейско и след кратък размисъл се насочих към Новия Завет, Лука 1:26-38 – Благовещение.
И така горната скална част все още беше огрявана от слънчевите лъчи. И тя, и околната панорама бяха обагрени в златисто. Тази особеност ми напомни, че в християнското изкуство златистия цвят означава божествена сила и Бог като видима светлина. Върховите каменни очертания създаваха впечатление за женска глава в профил, приведена силно напред, с разкошни дълги коси. Поразителна гледка. Косите просто пламтяха на слънцето. На главата й имаше кръстообразна фигурка, приличаща на капсула, където вероятно трябваше да бъде Светият дух. Подобна представа ни дава и стенописът Благовещение от старинната (14 век) църква в с. Беренде, община Земен, където божията светлина непосредствено докосва главата на Девата и осигурява проникването на Светия Дух в тялото й, за да се осъществи Въплъщението. В следващия момент тъмнината от близкия склон обхващаше скалата и по този начин се запазваше светостта на Тайнството. Това стана доста бързо. Подобен момент е реализирал и художникът-зограф Иван Мърквичка в стенопис със същото име в катедралата „Свети Александър Невски“ в София.
Малко след настъпването на пълния залез (снимки 1 и 3) камъкът е същият, но коментарът вече доста по-различен. Много промени са настъпили във формите на изображенията. Под профила, най-горе на наведената не в смирение, а в умиление жена, със силно увеличение се показва и детски такъв. На същия ред, крайно вдясно се откроява молитвена поза (поза оранта – снимка 4 от Богородица Оранта в църквата на с. Радибош, община Радомир) така характерна за Божия Син и Божията Майка. Косите се виждат вече като дълго покривало на главата, принадлежащо на омъжената еврейка. Там е положен и истински кръст, а както е известно кръстът е символ на Христос. Тя вече е Богородица, майка на Богочовека Иисус Христос, което разкрива две природи: божествена и човешка, за да бъде спасено човечеството. Тези форми могат да се наблюдават от площадка с дължина няколко десетки метра.
Природен или не, според мен, обектът вероятно е бил използван за тайни поклонения, а може би и служби на открито, поради преследване на християните. Православната ни църковна история разполага с такива примери. Всеизвестно е, че за тях е имало и трудни времена. Особено в тукашните земи. До края на 19 век част от българските християни се изселват в Беломорска и Горна Тракия, включително и в Хасковско. Така че на съвременното население в областта ще му бъде интересно да се запознае как техни предци са пазели своята вяра и народностна идентичност. Изглежда култът към Пресвета Богородица тук и в Хасковския край е бил доста разпространен и един от важните спасителни фактори за българската народност там.
marica.bg; rodbg
