Кирил Станчев създаде Природен музей „Тангра“ в дома си, ценители от САЩ и Европа купуват уникалните му изделия
Родопчанин създаде Природен музей „Тангра“, в който има цяло миниатюрно българско село с десетки къщички, изработени съвършено до най-малкия детайл.
62-годишният Кирил Станчев от Баните вече е продал над 500 къщички в страната и чужбина. Бивш миньор, той се заел да прави миниатюрни домове в народен стил преди 11 години.
„Загубих си работата и оттогава нямам началник на главата, макар че съм заемал такъв пост. Не обичам началниците. Е, понякога ми писва да правя и къщички, случва се по една седмица да престоявам, защото обичам и живота, купоните, веселбата“, казва Станчев.
Щом се вдъхнови, може да направи и по две къщички дневно. Размерите са им от 15 на 15 сантиметра до метър на метър. „В началото ги майсторях от камък, но сега ги изработвам от стиропор и акрилен силикон, за да са по-леки. Научих и жена ми да прави прозорците им, и да не ги доизкусури, изглеждат автентични. За мен е важно да се спазва видът на къщите, както са били едно време по селата“, казва родопчанинът.
Продава къщичките на народни цени, за да са по възможностите на всеки джоб. Казва, че сега много се търсят и пана на Дяволския мост, който е прочутата атракция на региона. И изработва паната с особено внимание. „Старая се носещия елемент в моста да го предам автентично, за да се получи усещането, че гледаш истинския мост“, казва чешитът.
Твърди, че никога не работи по план и винаги импровизира, така никоя къщичка или пано не прилича на друго негово творение. Заел се с къщичките случайно, след като останал без работа. „Вместо да направя кръчма и да събирам селските пиянки, си направих музей. Близките ми не бяха много съгласни. След време исках да махна музея, да го преместя на двора, но те вече не дават да се пипне. Много хора вече го посещават“, казва Станчев.
Той е направил родопско село на цял етаж от къщата си. Когато човек влезе в миниатюрното „Весело село“, забравя за света навън и времето спира. Кирил Станчев и синът му Павлин изработили първите „махали“ на селото от десетки миниатюрни къщички за 4 месеца. А след това между тях по склоновете се появили и поточета, рекички, дървени стълби, мостове, пътеки, дървета. Около тях са направени мостове и баирчета, изработени от корени, камъни и всякакви природни материали, така че да изобразяват цяло населено място.
Кръстил е селището Природен музей „Тангра“, тъй като е убеден, че цялата му енергия и можене идва от природата. Музеят е в приземния етаж на къщата им в квартал Поглед на общинския център Баните. „Възпроизвеждам в селцето спомените си от старите къщи в нашата махала от детството ми. Не гледам стари снимки, всичко е в главата ми. В нашия квартал навремето имаше много такива къщи. Запомнил съм ги не на 100%, но горе-долу така изглеждаха“, споделя майсторът.
Той залага на автентичния родопски стил, в който са изпълнени вратичките, еркерите, портите и прозорчетата. В музея са изложени и всички видове минерали, които има в родопските рудници, растителност от местната флора с редки видове, както и дребни животни от обкръжението на родопчани.
Като бивш миньор споделя, че минералите са първата му страст. А сега се препитава единствено с музея и изработката на къщичките.
Те вече красят стаи в САЩ и в много страни в Европа. Казва, че като патриот се гордее, че символните му произведения пътуват и рекламират българското.
Той не дава на съпругата си Минка да маха дори паяжина от музея. Казва й, че тя си е от интериора и така трябва да си стои, за да е автентично.
Чешитът е работил и като миньор, и като сондьор, а най-дългият му трудов стаж е като охранител в ДАГА-полис. Работил е в града, но казва, че на село си му е най-хубаво. „Опитах се да стана гражданин. Работих в Кърджали. Ала от магаре кон не става. Най-трудно ми беше, като се прибера след 5 часа в една тъпа гарсониера – телевизията, вестникът, но нямаш нищо. Градът не е за мен“, казва собственикът на музея.
Кварталът на богатите
Има и обособен „Квартал на богатите“, направен от сина Павлин.
В него имотите са с камини, прозорците, стълбите и вратите са с дърворезба, на двора има басейн.
От експозицията нищо не се изнася. Ако човек си поръча, му правят по образец друга къщичка. „Никога не става точно като модела – или малко по-красива, или малко по-грозна, но не е същата. Всяка си остава уникат“, казва Кирил.
До последния детайл: Брадва в цепеницата и гущери в тревата
В миниатюрното му селце всичко е изпипано до последния детайл, така че да е истинско, ако изведнъж се уголеми. По тераски и прозорчета си има проснати черджета. С финес са оформени пътечките, дворчета, портите, прозорче, врати, еркери, римски мостчета. Чешмичката, колкото комат хляб, си има коритце, огледалце. Има къщи със закачени брадвички, на други – брадвата си е в цепеницата, подредени са и стотици други дребни предмети от селския бит.
В мъха може да се видят гущери. Има семейство дъждовници с яйцата им. Те са печени от глина във фурната. Костица от умряло куче е инкрустирано с галенит и се е превърнало в порта. Дръжка на тиква е станала мост.
Мъхче, намерено в гората, е с очички и удивително наподобява таралеж. „Всичко, което открия, му намирам приложение. Като видя нещо из гората, го „виждам“ готово. Знам точно какво ще стане от него и къде ще го сложа“, казва майсторът.
Петя Гайдарова – marica.bg; rodbg
