Начало Вяра.бг 30 януари: Св. Трисветители велики архиереи: Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан...

30 януари: Св. Трисветители велики архиереи: Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст. Св. свщмчк Иполит, папа Римски. Св. благоверен цар Петър Български. Преп. Сергий Къпински

419
0

Свети три светители Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст

Като въздава равночестна прослава на св. три светители Василий Велики (379 г.), Григорий Богослов (390 г.) и Йоан Златоуст (407 г.), светата Църква свидетелствува, че те са равни пред нейния съд по дарования, заслуги и светост.

Тези великани на светостта, благовестието и богословието, които Сам Бог подарил на Своята Църква в тежките дни на нейните противоеретически борби, засияли с безсмъртна светлина след своето блажено отминаване от света. Пред техните ослепителни дарования и нетленни приноси продължавал да се прекланя свещеният сбор на вселенската православна общност. Растящият възторг на вярващите християни още от V век за мнозина се превърнал в опасно увлечение на неуместни предпочитания. В Цариград през XI век се стигнало до истинско разделение между вярващите, които започнали да се обявяват за „василиани“, „григориани“ и „йоанити“.

Наложила се благодатната намеса на самите трима светители, които целия си живот посветили на църковното единомислие и общохристиянския мир. Те се явили във видение на св. Йоан Евхаитски († ок. 1095 г.), който станал митрополит на Евхаита през времето на византийския император Алекси I Комнин (1048–1118 г.). И от вечността великите светители проявили любвеобилна грижа за Църквата, която била застрашена от смущения поради неразумната любов към тяхната памет. Те поръчали на евхаитския светител Йоан да каже в Цариградската патриаршия тя да обяви един календарен ден за общото им чествуване, с което да се утвърди истината за тяхното еднакво достойнство пред Бога.

За такъв ден през 1076 година бил обявен 30 януари. За новоустановения празник Йоан Евхаитски съставил тържествена служба. В последно време той е също така и празник на православните богословски факултети и духовни академии.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Житие на свети свещеномъченик Иполит, папа Римски

Св. Иполит Римски, руска икона. Източник: oca.org.

За римския папа св. Иполит се знае, че бил ученик на св. Ириней Лионски († ок. 200 г.), бил епископ на Рим и станал мъченик.

В 1551 година била изкопана около Рим статуя върху трон с лъвски крака. От дясната страна на седалката била издълбана на гръцки език Иполитовата пасхална таблица и непълен списък на неговите съчинения. Главата и ръцете на статуята били счупени, но гръцките надписи позволили да се отъждестви с Иполита. През IV век Иполит Римски бил вече почитан светец в Рим.

През 1842 година в Париж се получава от Атон ръкописът на „Опровержение на всички ереси“ в книги 4-10. От Девета книга, която съдържа съобщения за събитията в Рим, се узнава за личността и житието на св. Иполит.

Той бил бележит учен, многостранен писател, с благороден характер. През време на папа Виктор (189-198 г.) той заемал видното положение на архидякон.

Той умира като римски папа в 235 година на остров Сардиния, където бил заточен от император Максимиан Траканин (235-238 г.). Мощите на св. Иполит били прибрани в Рим през 236 година.

Творенията му се запазили на Изток в гръцки, арабски и грузински преводи, а в Рим те били забравени, както и историята на неговия живот. Много новооткрити негови съчинения в различни преводи и от разни времена изясняват образа на този бележит църковен йерарх.

За неговото мъченичество ние разполагаме само със сведенията на църковното предание. Като узнал името му (Иполит значи конски камък), римският префект извикал: „Добре, нека понесе участта на Тезеевия син, който беше влачен от коне!“ Така мъченически завършил своя първосветителски подвиг св. Иполит Римски.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Житие на свети благоверни цар Петър Български

Св. цар Петър

Св. благоверни цар Петър Български (927-969 г.) бил син на цар Симеон Велики и внук на покръстителя св. цар Борис-Михаил.

Някои български историци възприемат съобщението на византийския летописец Лъв Дякон, че като узнал за победата на Киевския велик княз Светослав над българската войска в 968 г., цар Петър получил апоплексичен удар, вследствие на който и починал на 30 януари следващата година. Но местни старобългарски паметници твърдят, че благоверният цар Петър, след като се отказал от царския престол, приел монашество и ревностно се подвизавал в някакъв манастир на столицата Преслав, където и мощите му лежали нетленни подир смъртта му.

Св. Йоан Рилски и св. цар Петър, гравюра

От благочестива жажда той, като човек боголюбив и благочестив, бил в Средец (София) и оттук тръгнал по стръмната и недостъпна планина Рила да търси светия пустинножител Йоан. И само поради непристъпността на местожителството му не могъл да се срещне лично с него, а само от далеч видял запаления огън на преподобния, който пък видял отдалеч неговата шатра, и си разменили писма. Известни са и неговите писмени връзки с прочутия на онова време византийски подвижник св. Павел Латърски.

Навярно той съставил известен брой прекрасни поучения с нравоучителен характер, чийто автор именува себе си “Петър монах, Петър цар, Петър някой си, Петър черноризец, Петър недостойний”. До наше време се запазили две служби, съставени в негова чест, навярно към края на Х век: едната е собственост на българския атонски Зографски манастир и съдържа непълен канон и светилния на утренната, а другата е собственост на Белградската народна библиотека и съдържа няколко стихири на вечернята и утренната.

За светите мощи и за гроба на благоверния свети цар Петър засега нищо не ни е известно.

От много древни времена той е наречен светец: в българската летопис от ХI век, в грамотата на цар Константин Асен от XIII век, в житието на Зографски преподобномъченици от същия век, в известния пролог на Станислав от XIV в., в Драгановия именник на българските царе и пр.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Преп. Сергий Къпински

За този наш светец българските християни знаят малко, тъй като той  няма житие. Сведенията за него са достигнали до нас благодарение на живата народна и църковна памет. Щрихи към светлия образ на преп. Сергий ни дават само няколко свързани с него бележки от словата на наши духовни отци.

Предполага се, че светецът е дошъл в Еленския край от скалните манастири по поречието на Русенски Лом
Предполага се, че свтецът е дошъл в Елинския край от скалните манастири по поречието на Русенски Лом
Може би някъде в този двор на старата църква в село Къпиново са пренесени мощите на преп. Сергий Къпински
Старата зърква на село Къпиново – възможно е там, в двора, да са мощите на
Преп. Сергий Къпински

Така например патриарх Максим на 29 октомври 1972 г. произнася след литургия в Къпиновския манастир: „От век на век е преминавало преданието за един от основателите на манастира – преподобния Сергий Къпински, просиял тук с праведен живот и народополезни дела. Погребан бил първоначално в манастира, по-късно чудотворните му мощи били пренесени в село Къпиново – в църковния двор”.

Архимандрит Нестор в кн. 10 на сп. „Духовна култура” от 1962 г. отбелязва: „ Някога в манастирската църква (на Къпиновския манастир, б. р.) са почивали св. мощи на преподобния и богоносен наш отец Сергий Къпиновски, оросил със сълзи и огласил с топли молитви, къпиновските гори.

Споменът за него все повече и повече избледнява в народното съзнание. Един турчин се подиграл със св. мощи и веднага полудял. После доведен от близките му до раклата, получил изцеление и щедро обдарил св. обител. Понеже е на път и често бил нападан и ограбван от кърджалии, братята монаси решили и една нощ с литийно шествие пренесли раклата със светите чудотворни мощи в село Къпиново, като ги заровили в църковния двор.

Покойният йеромонах Неофит забил железни скоби върху гроба на светеца. Християни нощем, срещу големи празници, виждали на това място пламъци. В старите български месецослови на 30 януари, стар стил, пише: „Преподобного и богоносного отца нашего Сергий Къпиновского”. Старите ефимерии из търновските манастири и сега при църковен отпуст споменуват името на къпиновския светец”.

В писмо от ноември 2007 г., архимандрит Нестор споделя още: „Преподобният Сергий Къпиновски се счита за основател на скалното монашество из Еленския край, вероятно дошъл през 11-12 век от скалните църкви и манастири по поречието на Русенски Лом. Счита се за основател на Къпиновския манастир „Св. Никола”…

Помня милия изнемощял старец Неофит, родом от село Самоводене, Великотърновско. Той бил постриженик на Къпиновския манастир и е запомнил от старите къпиновски монаси житието на преп. Сергий, откриване на мощите му, датата на смъртта му – 30 януари.

По време на моето протосингелствуване в Търново старите търновски свещеници –  иконом Йордан Стойков и Тодор Хлебаров, ме уверяваха, че в ръкописни местни месецослови срещали на 30 януари записано така: „И преподобного отца нашего Сергия Къпиновского” и така го споменаваха в своите богослужения”.

Преп. Сергий Къпиновски е в списъка на българските светци, посочен в календара на П. Славейков „Кратък месецослов за 1876 г.“

Светецът не бива да се бърка с игумена Сергий от Плаковския манастир, един от видните участници във Велчовата завера, за който Раковски пише, че е достоен да се причисли към светите български великомъченици, дали живота си за вяра и Отечество, и че заслужава българският народ да му издигне храм.

desant.net; pravoslavieto.com; rodbg

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете Вашия коментар
Моля въведете Вашето име тук