Начало История.бг Родени на 31 януари българи, осветляващи историята ни

Родени на 31 януари българи, осветляващи историята ни

531
0

Стефан Стамболов (1854 – 1895)

Stefan Stambolov by Georgi Danchov Zografina.jpg
Стефан Николов Стамболов е бележит български държавник и революционер, както и журналист и поет.
Апостол на Вътрешната революционна организация (1875 – 1876). Участва в подготовката на Старозагорското и Априлското въстание. Руски военен кореспондент през Руско-турската война (1877 – 1878). След Освобождението се издига в средите на Либералната партия в Княжество България. След преврата от 1886 г. оглавява Регентството, потушава размириците в страната с цената на дълготраен разрив на отношенията с Русия. През 1887 г. е назначен за министър-председател и се задържа на власт до 1894 г. Основава и ръководи Народнолибералната партия до убийството му.
Критикуван заради диктаторските си методи, той е сред основоположниците на икономическия и културния подем на България в десетилетията до Балканските войни.


Ангел Букорещлиев (1870 – 1950)

Портретна снимка на Ангел Букурещлиев. Източник: ДА „Архиви“
Ангел Букорещлиев е български обществен деец, композитор, хоров и оркестров диригент и фолклорист, един от пионерите на българската професионална музика, записал над 2500 народни песни.
В периода 1891 – 1898 година, осъществява няколко експедиции и записва над 2500 народни песни от Родопите, Средногорието и Македония. Нотира 461 от тях и ги публикува под заглавие „Среднородопски песни“ в Сборника за народни умотворения и народопис. Твори най-вече в характерния за неговото поколение композитори жанр на „китката“. Редактор е на месечния „Музикален сборник“ (1902).
През 1899 г. по време на погребението на княгиня Мария-Луиза в пловдивската католическа катедрала Букорещлиев свири на органа в църквата
Пловдивското певческо дружество носи неговото име.

Паулина Станчева (1907-1991)

Паулина Станчева вижда децата като най-прелестната украса на земята, тя ги обича, уважава, тя им се доверява и безкористно раздава. На своите малки приятели тя е отделила съкровени творчески мигове.
Творчеството, оставено от Паулина Станчева за децата не е голямо по обем, но то е жанрово разнообразно, богато тематично, високо художествено, актуално, с едно активно присъствие на детето в него и най-важното – създадено от нея с много любов и уважение към малкия читател.

Вангелия (Ванга) Пандева Гущерова (1911 – 1996)

Vanga.jpg

Ванга е българска ясновидка, на която приживе е приписвана способността да вижда съдбата на всеки човек, който я посещава, и че е притежавала дарба да предсказва бъдещето. На 12-годишна възраст Ванга загубва зрението си вследствие на внезапна буря, при която е грабната от силен вятър и по-късно, след дълго търсене бива открита, затрупана с камъни и пръст в една нива.
Става известна през годините на Втората световна война. Отчаяни хора, загубили връзка с близките си, отивали при Ванга с надеждата да ги успокои или да им каже къде се намират лобните им места.
През последните години от живота си тя финансира построяването на параклиса „Св. Петка Българска“ в местността Рупите, Петричко. Конкретният проект и изографисването (недовършено) са дело на Светлин Русев. Поради неканоничност параклисът не е осветен от БПЦ, затова за него се говори просто като за „храм“, без да се уточнява на коя религия.

Веса Гачева (1913 – 1978)

Младата Веса Гачева
Веса Аврамова Гачева е българска театрална актриса.
Театралната ѝ дейност започва във Варненския драматичен Театър, след което следват години, прекарани в други постоянни (Силистра, Добрич, Шумен и др.) и пътуващи трупи.
В 1937 г. Веса Гачева сключва брак с популярния варненски артист Ангел Тодоров.
След войната семейството се установява окончателно във Варна. Там Веса Гачева и Ангел Тодоров играят до излизането им в пенсия.


Юлиан Вучков (1936 – 2019)

Юлиан Вучков СНИМКА: 24 часа/Архив

Юлиан Димитров Вучков е български есеист, публицист, театрален, литературен и телевизионен критик, доктор на науките,
главен редактор на списание „Театър“. Създател, коментатор и водещ на редица телевизионни предавания. Дълго време погрешно наричан и самонаричащ се „професор“. От октомври 2012 г. – почетен професор на Университета по библиотекознание и информационни технологии, а от 2013 година – и на Университета за национално и световно стопанство.
През май 2006 г. Вучков получава награда за цялостно творчество от Съюза на българските писатели.
През април 2007 г. Юлиан Вучков бива удостоен с високата награда за цялостно творчество „Златната муза“; специално отличени биват трудовете му „Кратка история на световната драматургия“ и „Теория на художествената култура“.

wikipedia.org; rodbg

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете Вашия коментар
Моля въведете Вашето име тук