Роден е на 4 февруари 1815 г. в Осиек, Хърватия. Доктор е по философия и теология. Преподава в семинарията в Джаково, Хърватия, в Будапеща и Виена. През 1849 г. е удостоен с епископски сан, а през 1851 г. е и папски администратор за Хърватия и Сърбия. На тази длъжност той настоява и провежда богослужението в църквите да се извършва на славянски език.
Основател е на Югославската академия на науките и изкуствата през 1867 г. и на университета в Хърватия през 1874 г.
Епископ Щросмайер е уникален със своята дарителска дейност. С парични средства и всестранна помощ гради училища. Построява катедралата в Джаково. Издържа бедни студенти. Подпомага издателства за отпечатване на книги с цел повдигане на културното равнище.
През 1861 г. дарява над 70 хиляди тогавашни гроша и издава в Загреб сборника „Български народни песни” на братя Димитър и Константин Миладинови.
Ратува за обединението на католическата и православната църкви и подкрепя униатското движение в българските земи още през 1860 г.
С писмено изложение до папата в Рим изразява одобрението си към Руско-турската освободителна война и се застъпва за запазването на Санстефанска България. Подпомага лечението на ранените български войници по времето на Сръбско-българската война през 1885 г., като изпраща пари на Българския червен кръст чрез Петко Каравелов – тогавашен министър-председател.
През 2006 г. на ул. „Йосиф Щросмаер” в София, на епископа сторил не малко добрини за България, е издигнат паметник по инициатива на родолюбиво гражданско сдружение, подкрепено от широка културно-просветна общественост и по решение на Столична община.
Никола Караджов – tretavazrast.com; rodbg
