Начало Вяра.бг 5 февруари: Св. мчца Агатия (Добра). Св. мчца Теодулия

5 февруари: Св. мчца Агатия (Добра). Св. мчца Теодулия

370
0

Житие на св. мъченица Агатия (Добра)

Резултат с изображение за „Св. мъченица Агатия (Добра)“"

При римския император Декий (249–251) имало жестоко гонение против християните. Във всички области на империята било заповядано да ги предават на мъчения и смърт.

По това време в гр. Палермо, Сицилия, живеела млада девойка, на име Агатия (Добра). Тя била християнка и се славела със своята красота, добродетел и знатен род. Родителите й оставили голямо богатство, но тя малко ценяла земните блага, обичала Бога повече от всичко на света и затова, когато до Сицилия стигнала вест за гонението против християните, тя почнала да се готви за мъченичество.

Действително, управителят на страната Квинтиан не закъснял да прати войници за Агатия. Девойката, като чула за тяхното пристигане, влязла в стаята си, помолила се Богу и след това спокойно и смело отишла с войниците в град Катания.

Управителят я настанил у една богата жена-езичница Афродисия, която заедно със своите пет дъщери водела живот разкошен и греховен. Той поръчал на тая жена да употреби всички старания, за да отвлече Агатия от нейната вяра. Афродисия изпълнила повелята на управителя: тя уговаряла девойката да принесе жертва на боговете и се стараела да й внуши любов към земните радости.

След известно време. Афродисия се видяла принудена да дойде при управителя и да му каже: „По-лесно е да смекчиш камък, отколкото да отклониш тая девица от нейния Бог. Аз и дъщерите ми я увещавахме непрестанно, подарявахме й разкошни накити, скъпоценни камъни и бисери. Тя презира всичко това.“

Управителят видял, че увещанията са напразни и повикал Агатия на съд. На въпроса му, от какъв род е тя, девойката отговорила:

– Родителите ми бяха знатни и цялото ми семейство беше славно и богато.

– Ако ти си от славен и богат род, защо като робиня носиш бедни дрехи? – запитал я управителят.

– Аз съм робиня Христова – отговорила Агатия.

– А защо се наричаш робиня, щом си от славен и богат род?

– Нашето благородство и свобода се състоят в това – да бъдем роби на Иисуса Христа.

– Значи ние сме свободни, щом не служим на вашия Христос? – запитал я управителят.

– Вие сте роби на греха и поклонници на безчувствените идоли, – отговорила девойката.

– Ако вземеш да хулиш нашите богове, ще те предам на мъчения. Кажи ми, защо отхвърляш боговете?

Агатия доказвала лъжливостта на езическите богове. Той заповядал да я бият по лицето, като я заплашвал с още по-жестоки мъчения, но девойката му отговорила:

– Не се боя от нищо: Ако ме дадеш да бъда разкъсана от зверовете, те ще се укротят чрез името на Господа; ако ме хвърлиш в огън, ангели ще ме освежат с небесна роса; ако ме предадеш на мъчения, помощник ще ми бъде Духът на истината, Който ще ме избави от ръцете ти.

Управителят заповядал да отведат Агатия в задушна и мрачна тъмница и на другия ден отново я повикал. Той пак я уговарял да се отрече от Христа.

– Отречи се по-добре ти от своите лъжливи богове – говорела светата девойка – и пристъпи към истинския Бог, Който те е създал, за да не бъдеш предаден на вечна мъка!

Тогава управителят заповядал да я привържат към стълб и да я бият. „Поклони се на боговете и ще останеш жива“ – казал й той. Но Агатия му отговорила:

– Аз се радвам на мъченията, както някои се радват на богато съкровище. Тия временни страдания са полезни за мене, защото както не сипват пшеница в хамбар, преди да я очистят от смет, така и за мене е невъзможно да вляза в Небесното царство, ако първом не бъда очистена чрез страдания.

Управителят заповядал още по-силно да мъчат Агатия и след това отново да я отведат в тъмницата.

През нощта Господ й пратил чудна помощ. Явил й се св. апостол Петър, който с името Господне изцерил раните й. Цяла нощ необикновена светлина озарявала тъмницата. Стражарите, уплашени от това чудно видение, се разбягали, като оставили отворени тъмничните врати. Но Агатия не искала да се възползува от това, за да не се лиши от мъченически венец и да не навреди на стражата. С вдигнати молитвено ръце тя шепнела: „Благодаря Ти, Господи, че ме удостои да страдам за Твоето свято име и, като отне от мене любовта към временния живот, даде ми сила и търпение. А сега, моля Те, повикай ме при Себе Си!“ С тези думи мъченицата предала Богу душата си. Катанските християни погребали тялото й.

Малко време подир това Квинтиан се отправил за Палермо, за да присвои имота на светата мъченица. При преминаване на една река конете му се подплашили и го хвърлили в реката, където се удавил. Приемникът му узнал, как Бог наказал жестокия мъчител и не посмял да тревожи сродниците на света Агатия за нейното наследство.

Между това славата за подвига на света Агатия се разнесла по цялата страна. Няколко време подир нейната смърт християните построили църквица над нейната гробница. Простата дреха, която тя обикновено носела, била поставена на гроба й за спомен на нейното смирение.

Жителите на Катания благоговейно тачат нейната памет. Недалеч от града се намира вулканът Етна, който от време на време бълва огън и гореща лава. Веднъж, когато страшно изригване застрашавало града с гибел, те взели дрехата на света Агатия и я държали срещу огъня. Бедата минала и катанските жители благодарили на светата мъченица за нейното застъпничество. Това било в годишнината на нейната смърт.

© Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година.

Страдание на света мъченица Теодулия

При царуването на римските царе Диоклетиан и Максимиан управител на град Аназарв бил някой си Пелагий, жесток гонител на християните. Той заповядал на слугите си да издирят християните по цялата му област, за да ги хванат и доведат при него на съд, където те, като изслушат царската заповед, трябвало да се поклонят на боговете. Слугите тръгнали да изпълняват заповедта и хванали една жена християнка, на име Теодулия. Тя, боейки се не толкова от мъките, колкото от това, да не бъде осквернена от неверните, им предлагала много злато, молейки ги да я пуснат. Но те не взели златото, а довели Теодулия при своя военачалник и му казали, че тя искала да се откупи от тях със злато. Управителят похвалил слугите, задето не взели златото и не я пуснали, и ги наградил с дарове. Самият той, като седнал в съдилището, поставил блажената жена пред себе си и я попитал за името . Тя отговорила:- Аз съм християнка.Военачалникът Пелагий казал:- Преди да започна да те мъча, кажи ни името си.Светицата отговорила:- Вече казах и не излъгах, че се наричам християнка. Това мое име е почетно и вечно, а хората ме наричат Теодулия, родила съм се от родители християни и съм получила добро възпитание в християнския закон.Управителят казал:- Виждам, че ми отговаряш безумно.- Вие самите сте безумни – отговорила света Теодулия, – защото, оставили Бога, се покланяте на камъка.Управителят продължил:- Увещавам те като сестра – принеси жертва на боговете, и тогава иди и се наслаждавай в моето имение и ще бъдеш удостоена с велика почит.- Наслаждавай се в своето имение ти и твоят баща – сатаната, и двамата ще наследите вечните мъки.На това управителят казал:- Зная, че вие, жените, сте избухливи и гневливи и досаждате на властите; но аз не изпадам в гняв бързо и с кротост те наставлявам да ми се покориш и да принесеш жертва на боговете, за да не погубиш душата си.Светицата отговорила:- Пребъдвайки в изповядване на Бога, аз не погубвам душата си, но я спасявам, а тялото ми ще отиде в земята; и така, говоря ти не като безумна: мъчи тялото ми, ако искаш. А Бог, виждайки моето търпение и пълната ми готовност да пострадам за Него, ще ми подаде Своята помощ, защото и Той Сам е пострадал за нас на кръста, устройвайки спасението на Своите люде.На това Пелагий казал:- И мислиш с тези думи да възбудиш ярост в мен, за да те погубя по-скоро; знай, че дълго ще те мъча, режейки членовете ти един по един, докато не те погубя.- Лукави и хищни вълко – казала на това светицата, – как можеш да погубиш овцата, имаща за свой Пастир Христос, Твореца на всичко; нима някой може да ме изтръгне от ръката Му?Тогава мъчителят, разгневен, заповядал да съблекат светицата гола, да я закачат на кипариса и да я мъчат с нажежени железни куки, обгаряйки гърдите. Сред мъченията светицата казала:- Виждаш ли, управителю, че аз не чувствам мъки – а ти, както виждам, повече се мъчиш и си победен от мене.На това управителят  отговорил:- Нашите богове са милостиви и знаят, че ти ще се обърнеш към тях, затова, щадейки те, те отстраниха болката от тебе, за да не чувстваш мъченията.А светицата казала:- Къде са твоите богове, които ме щадят, за да мога да им отдам чест.Като чул тези думи, управителят много се зарадвал и заповядал по-скоро да я отвържат и да я отведат в храма на Адриан, когото те почитали като жив и могъщ бог. Като влязла в този храм, светицата видяла идола на Адриан и като се помолила на Истинния Бог, духнала върху идола, той паднал като поразен от гръм и се счупил на три части. Излизайки навън, светицата казала на военачалника:- Влез и окажи помощ на своя бог, защото той падна и се счупи.Като влязъл, управителят видял идола, лежащ на земята на три части, и заридал със силен плач за него. Слухът за счупването на идола на Адриан стигнал до царете; те изпратили свой човек в град Аназарв да се увери в истинността на този слух, и ако той е верен, да предадат управителя да бъде изяден от зверовете. Като узнал за това, той паднал пред света Теодулия с плач, умолявайки я отново да направи цял техния бог и обещал да стане християнин, ако види този бог на същото място, на което стоял преди.Светицата, като отправила усърдна молитва към всесилния Бог, заповядала на идола да застане цял на своето място, и идолът веднага се вдигнал и застанал на мястото, на което стоял преди. Изпратеният от царете човек, като дошъл и видял идола цял, се върнал при царете, без да причини на управителя никакво зло. След това дошло предписание от царете до Пелагий, заповядващо да предаде Теодулия на различни мъки и смърт. Пелагий не само не изпълнил обещанието си да стане християнин, но забравил и за благодеянието на света Теодулия и отново я подложил на мъки, като заповядал да пробият нозете  с нажежени железни пръчки. Когато изпълнявали това, към нея се приближил коментарисият Еладий и казал:- Моля твоя светлост, отдай тази девица под моя власт и аз ще я склоня да се поклони на боговете: ако не изпълня това, ще отсечеш главата ми.Управителят отдал светицата под негова власт. Той взел пет дълги гвоздея, забил единия в лявото ухо така, че той стигнал до дясното, втория забил в дясното ухо, и той стигнал до лявото; третия – в челото , а с другите два пронизал гърдите . Светицата, издигнала очи към небето, молела Бога да  изпрати търпение – и веднага получила Божията помощ и изцеление: гвоздеите паднали и тя отново станала невредима. Еладий взел светицата в дома си и започнал с ласкателства да я увещава да се поклони заедно с него на боговете, та и аз – казвал той – да получа чест от градоначалника, и ти да се удостоиш с велика слава от самите царе.А светицата му отговорила:- По-добре ти сам се убеди и стани християнин, за да се удостоиш не с кратковременна, но с вечна чест в Царството на нашия Господ Иисус Христос, Който ще съди живи и мъртви и ще въздаде на всеки според делата.Тогава Еладий казал:- Кажи ми цялата истина, рабиньо Христова, защото сърцето ми се разгоря в мене от твоите думи.Тогава Теодулия започнала да му говори:- Този свят с всичките му богатства и слава са преходни, а бъдещият век е безкраен: и който тук извърши добро, ще получи добра награда в другия свят: вършещите зло в този свят ще бъдат вечно мъчени там; и особено кланящите се на идоли, като вас, ще бъдат предадени на вечни мъки.С такива наставления света Теодулия привела Еладий към познание на истината и той в сърдечно умиление казал:- Моля те, господарке Теодулия, не си спомняй злото, което ти причиних, но се помоли за мене на твоя Бог, за да стана и аз християнин.Когато настъпило утрото, Еладий заедно с Теодулия се явил при военачалника и казал:- Аз не можах да отвърна рабинята на Истинния Бог от правия и блажен път, но, обратното, тя ме настави на правия път, като ме избави от тъмнината на неведението и ме приведе към Христа, Истинния Бог, в Когото вярвам без никакво съмнение и изповядвам Неговото свято име, и усърдно Му се покланям.Като чул тези негови думи, военачалникът заповядал веднага да отсекат главата му с меч, а тялото му да хвърлят в морето. Това било извършено в двадесет и четвъртия ден на месец януари. А света Теодулия била хвърлена в силно нажежена пещ, но останала невредима. След това мъчителят заповядал да нагорещят огромен тиган, положил я върху него и я обливал с кипяща смола, восък и масло; но тиганът се разпръснал от огъня, при което искрите и пламъкът изгорили много от стоящите наоколо, самият военачалник, обхванат от пламъка, умрял в мъки, а света Теодулия отново останала невредима.При вида на това чудо в Христа повярвали множество хора, сред които били почетните граждани Макарий и Евагрий.След това невярващите отново разпалили пещта, хвърлили в нея света Теодулия, а заедно с нея и Макарий и Евагрий, както и множество вярващи в Христа. И всички, като се помолили там, приели смърт и отишли в безкрайния живот, където били увенчани с венеца на победата и тържествуват с всички светии, прославяйки Отца и Сина, и Светия Дух во веки. Амин.

svetinikolai.alle.bg; pravoslavieto.com; rodbg

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете Вашия коментар
Моля въведете Вашето име тук