Похарчихме милиони за компостиращи инсталации, от които не е излязъл и един тон компост. В третото десетилетие на технологичния 21. век пък сепарацията ни се свежда до „фамилия трудолюбиви роми ровят в боклука“
Битката с незаконните сметища и безразборното депониране на битовите отпадъци на открити площадки в България е Параграф 22. Всички институции начело с министър-председателя, както и модерните граждани твърдят, че искат най-после да изчистят България. Но или нямат желание, или толкова си могат. Според Закона за управление на битовите отпадъци от тази година най-много 35% от боклука могат да се депонират на откритите сметища. Всичко друго трябва да се рециклира, а органичният отпадък – да се компостира. В изпълнение на повелята из страната като гъби никнат компостиращи инсталации и линии за сепарация. Въпреки че са погълнали милиони европейски средства, от тях не е излязъл и един тон компост, а сепарацията от Тимок до Черно море все още се свежда до „фамилия трудолюбиви роми ровят в боклука“.
С отговорността да въведат ред в обработката и депонирането на боклука са натоварени кметовете
Те трябва да следят и за незаконните сметища. Те обаче нямат нито средства, нито административен капацитет да се справят с проблема, но пък получават солени глоби, когато някой звънне на зеления телефон, а от екоинспекцията установят поредното бунище в нивата, край реката или до пътя.
Промяната в управлението на отпадъците е тясно свързана със законодателството на Европейския съюз, което ни задължава като страна членка да спазваме. Основният законодателен акт в тази област е Рамковата директива за отпадъците (РДО). Тя има за цел да предотврати в максимално възможната степен генерирането на отпадъци, да се използват генерираните отпадъци като ресурс и да се сведе до минимум количеството отпадъци, изпращани на сметищата.
Преди дни от МОСВ се похвалиха, че 75 градоначалници са глобени за констатирани замърсявания с отпадъци през 2020 г. В Пловдивско със санкции са 12-има. Премиерът Борисов поиска справка за всички нерегламентирани сметища в цялата страна. Целта е
„да заделим едни пари целево,
да ги изчистим и след това контролът да е много сериозен“, каза Борисов.

Тук възникна обаче въпросът как точно ще почистим криминалните депа и ще сепарираме отпадъка там? Няма ли да задръстим лицензираните площадки, като пренесем сметта от нерегламентираните сметища, и да се окаже, че лицензираните площадки няма да могат да приемат редовния отпадък от почистването на кофите за смет. Защото почистването на незаконно сметище не е буквално пренасяне на боклука в депото. Сметта в тях е много разнообразна и смесена – има много битови отпадъци, строителни и други.
В Пловдив битовите отпадъци се депонират в сметището в Цалапица без никакво рециклиране и в Екологичния завод в Шишманци, където има инсталация за рециклиране, но тя явно не смогва. Така близо 50% от приетия боклук се депонира в клетки за битови отпадъци. Депото на Цалапица вече е с височина 7 метра, а разрешителното за депониране там бе няколко пъти удължавано.
За никой не е тайна, че
слабото звено в преработката на отпадъците е точно сепарирането.
Докато по света това се извършва машинно, у нас то често е заместено от ръчен труд и не е достатъчно ефективно и прецизно.
За да се справят с новите изисквания, много от общините край Пловдив, които са предимно селски райони и голяма част от общия обем отпадък е зеленият, изградиха или са в процес на изграждане на компостиращи инсталации. Това безспорно ще намали част от общия обем на отпадъците, които се депонират, и ще завърши с производството на полезен продукт- компост, който общините ще могат да продават или влагат в облагородяването на паркове и градинки. Но днес те са изправени пред друг проблем – откъде да намерят подготвени технолози, познаващи технологията на превръщането на зеления отпадък в компост. Инсталациите в Пловдив и малките населени места около него работят по немска, холандска или италианска технология, с която ние тепърва ще се запознаваме или чакаме на място да пристигнат специалисти от съответните държави и да ни я разяснят.
Налагането на санкции от кметовете също се превръща в мисия невъзможна. Причината е, че криминалното изхвърляне на отпадъци се извършва най-често през нощта. За да издържи санкцията в съда, нарушителят трябва да бъде хванат на място. Ако пък глобата бъде потвърдена, то най-често тя остава несъбрана.
Снимки Атанас Кънев
marica.bg; rodbg