Според православния календар на 10 февруари празнуват своя имен ден хора с имена: Валентина, Валентин, Валя, Вальо, Харалампи, Хари, Харалан, Ламби, Ламбо, Ламбрина, Ламбрин.
На този ден православната църква почита свети великомъченик Харалампий, живял през II в., епископ на гр. Магнезия в Тесалия. Той бил преследван, съден и жестоко измъчван заради проповядването на християнската вяра. Светецът бил известен лечител и затова в народните представи на българите св. Харалампий е „заповедник”, „бей” на всички болести и най-вече на чумата. Наричат празника му Харалнбей, Арланбей, Хараламповден, Чумин ден, а в Охридско – Пунклин празник.
Св. Харалампи е избран за покровител на пчеларите. Затова този ден е особено важен ден за тях.
Тогава се носи мед за освещаване в църквата, за да има здраве и мед през цялата година. Смята се, че този мед е придобил лековити сили, затова се пази за специални случаи през цялата година. Ако някой се разболее му дават от него, та по-бързо да се възстанови и да оздравее. Наред с меда се пече и питка. Тя също се носи в църква за освещаване. След което осветената питка се раздава за здраве и благополучие.
Представите за светеца са намерили отражение в църковната живопис, където той се изобразява с чумата или с дявола, които е оковал във вериги. Народът ни казва, че чумата е сестра на холерата. Определят я като стара, грозна, гърбава старица с дълги, рошави коси и костеливи ръце. Облечена е във вехти, дрипави дрехи. Някъде казват, че тя е черна, окъсана, която носи в ръце дете – чуминче, увито във вълнен плат.
Чумата се родила на Атанасовден и започнал да скита по друмищата и из селата. Това продължило до празника на св. Харалампий, когато светецът я заловил и я оковал във вериги. Чумата носела тефтер със списък на жертвите си, дълъг шиш или коса, с които убивала набелязаните хора. Възможно било страшната болест да се яви и като котка, куче, коза или мишка и да тропа по таваните. Тя се криела в чували с вълна и затова мъжете мушкали с ножове в тях.
Идването на чумата се предхождало от продължителен вой на кучетата. За да се предпазят от нея, хората не изхвърляли смет пред вратата, ограждали къщата с гръмотрън или глогови тръни, пришивали скилидки чесън към забрадките на жените и по ризите на мъжете. Обличали „чумава риза”, която трябва да е изработена от девет жени вдовици. Много разпространено средство за предпазване от чумата било наличието на куче-съботник в къщата. Има интересен обичай „чисти” жени да изпекат и отнесат обреден хляб извън селото, на кръстопът, за да умилостивят чумата, че да не идва при хората в селището. Оставят за нея храна и вода на тавана или закачат на някой запустял зид хляб, увит в месал, и бъклица вино. Пак с тази цел наричат болестите с табуизирани, умалителни имена: „сладки и медни”, „благи”, шарката наричат „цветето”, а чумата „леля”. Някъде има практика внимателно да се измете къщата.
За предпазване от чумата се извършва и интересен обичай – обредно заораване на селището от двама братя близнаци с волове близнаци и рало, направено от дърво близнак. Силно се вярва, че денят на светеца трябва да се почита, в противен случай той ще се разсърди, ще пусне чумата и другите страшни болести и ще ги прати при хората. На този ден никой не трябва да работи. Денят се тачи особено много от жените. Рано сутринта те омесват и изпичат специален хляб и три малки кравайчета, намазани отгоре с мед. Взимат паничка мед и заедно с хляб и кравайчетата ги отнасят в черквата, където свещеникът ги освещава. От този мед запазват за цяр през годината. С него лекуват обриви, шарка, рани по тялото, намазват челцата на децата, за да не се разболяват, а от хляба раздават на три съседски къщи. Едно от кравайчетата, приготвени специално за празника, хвърлят на покрива на къщата „за чумата”, другото дават на животните вкъщи, а третото на децата.
lakomnik.bg; rodbg
