На фона на впечатляващия ръст в групата на претендентите за следващия парламент и стремежа им да изглеждат различно на пазара за гласове, народът си е същият, тревожно стопил се от емиграцията и пандемията и просто оцеляващ.
Разложкото село Баня е като малко светло петно в минорната картина на икономическите и политически трусове. За последните години частните инвестиции в балнео и спа туризма са за стотици милиони. Това обаче почти не се отразява на житейския и политически оптимизъм на местните жители. Моралният дефицит в държавното управление ги тревожи толкова, колкото и пандемията:
„Не е добре това боричкане. Много лъжат тия политици.“
Най-много местните жители се ядосват на войната между институциите. „Това са български институции, трябва да работят добре, не може да си излагат мръсното бельо на показ. Народът се отвращава.“
Гневи ги и подредбата на партийните листи.
„Аз никак не харесвам това, че партийните централи подреждат листите и на водещите места слагат хора, които са спуснати. Пътят за правилните хора в парламента трябва да тръгва отдолу, да се избират хора, които ги знаем в определен район.“
„Който и да спечели, не мисля, че нещата в България ще се оправят.“
„Хората са на два полюса разделени. Омръзна им от една и съща политика, от едни и същи политици.“
Местните са най-чувствителни към обещанията за доходите им, като това за 300 лева минимална пенсия, случило се с четири години закъснение. Чисто съвпадение е времевата близост до изборите.
„Това са 10 лева на ден. Дали за дърва, дали за ток. Въпреки че имам 41 години трудов стаж.“
Само на два километра от СПА селището Баня се намира ромската махала на Разлог. За местната общност най-голямата радост е, че успяха да изградят новите домове за семействата, чиито бараки изгоряха при големия пожар преди пет месеца. Две от семействата вече са настанени в новите апартаменти и за първи път имат вода, баня и отделна стая за децата.
Ромската махала е известна със сплотената около пастора си духовна общност и с това, че висшистите са над 50. 30-годишният Иван учи счетоводство, а само преди десет години е бил третокласник. Един шоколад го провокирал да започне да ходи на църква и я посещава до ден днешен.
С какво се измерва цената на гласоподавателя от ромската общност – обещания, доверие, пари?
„Вероятно ако има пак корупция, някои ще отидат да гласуват“, смята Марио. „Но в тая пандемия хората гладуват и сега някой ако дойде да ти даде 50 лева, ще ги вземеш, за да нахраниш семейството си. Аз не бих ги взел никога, за да мизерувам отново 4 години с мафиоти, които да ни управляват, да ни лъжат. Около 15 години прекарах в чужбина. Децата ми израснаха в чужбина.“
„Не вярвам вече на никой – само лъжи, бандити. Хората са объркани. Повечето не знаят за кого да гласуват, защото нямат доверие на никой“, коментира Борис, докато работи в овощната и зеленчукова градина в църковния двор на ромския квартал.
„По-скоро бихме се бунтували в социалните мрежи, но не да идем да свалим тия, които ни мачкат“, допълва Марио.
„Както правим сега тая почва, така трябва да се изоре и парламентът“, заключава Борис.
Радио Хоризонт;РодБГ