Начало Дарителство Хаджи Трифон Тодоранов и съпругата му Ангелина – най-големите дарители на училището...

Хаджи Трифон Тодоранов и съпругата му Ангелина – най-големите дарители на училището в Поликрайще

362
0

Нелепа смърт на един ученик провокира трогателен жест на родолюбивото семейство

1846 г.: По данни, налични в Сръбските държавни архиви в Бялград всички деца (момчета) в Поликрайще към 1846 г. учат. Далеч преди възстановяването на българската държава и всички момичетата в Поликрайще ходят на училище. Преди Освобождението тук е отворен и първи прогимназиален клас.

Един от големите проблеми на училището в Поликрайще бил липсата на собствен водоизточник или на такъв, който да е достатъчно близо до него. Наистина, недалеч са чешмите Балтейка и Удваревската чешма, но стотиците ученици не са можели за кратките минути на междучасията да изтичат до там, да се изчакат едни други, за да пият и после отново тичешком да се върнат в клас навреме.

1878 г.: Поради непрекъснато увеличаващия се брой ученици вследствие на голямата раждаемост и всеобщото обхващане на децата в училището, скоро след Освобождението е възприета практиката училищният слуга да носи вода от близките чешми и да пълни качета с нея, от които децата да пият. Качетата били поставяни до входа на училищната сграда, намираща се в двора на църквата.

1894 г.: Тъй като обаче водата замръзва през зимата, през 1894 г. Педагогическият съвет на поликрайшкото училище специално се занимава с този въпрос. Той предложил на кмета на Община Поликрайще Господин Енев Тютюнков да се разпореди да се направят качета за всяко отделение. Взема се решение през зимата те да се внасят в учебните стаи и да се поставят до печките, за да може децата да имат винаги на разположение прясна, но не ледена вода за пиене.

1912 г.: Когато през 1912 г. се построила прогимназията, проблемът даже се усложнил. Нямало как качетата да се внесат по стълбите в стаите и те се оставяли отново пред сградата. Вместо по-добре, станало по-зле. През зимата и студените есенни дни водата пак замръзвала. Започнали да я внасят вътре в сградата с по-малки съдове.

Както се казва обаче, злото не спи. Въпреки всички взети мерки, нещастието станало. Малкият Трифончо Тодоранов тичал през междучасието, напил се потен и морен със студената вода и тя го пресекла. Разболява се от пневмония и независимо от всичките грижи на семейството си, детето почива.

Семейството му е отчаяно, но от всички най-безутешен е дядо му хаджи Трифон Тодоранов, чието име носи момчето. И той се заклева да направи всичко възможно никога повече на никого такова нещастие да не се повтори. Заедно със съпругата си Ангелина хаджи Трифон Тодоранова решават да направят дарение на училището – цяло състояние – за направа на водопровод до училището и чешма в неговия двор, та веднъж завинаги да се прекрати с качетата и с пиенето на ледена вода от тях.

Те даряват огромна сума – 300 000 златни унгарски (австро-унгарски) крони на училището. Волята на дарителите е парите да се изразходят за направата на водопровод, който да довежда водата от местността Изора (Извора), (приблизително на километър и половина западно от училището), където има голям извор, както и да се изгради чешма в училищния двор.

Поради избухването на войните и несигурното време проектът не можал да се осъществи веднага.

1914 г.: Голямата дарителка Ангелина хаджи Трифон Тодоранова починала и не успяла да види сбъдната мечтата си от нейното дарение да бъде направен първият в Поликрайще водопровод до училището и първата чешма в училищния двор.

1918 г.: Настъпва страшна обезценка на парите. От първоначалната сума остават само 10 000 австрийски крони, но и тези пари били толкова много, че само лихвите им били достатъчни за направата на водопровода. Въпреки това местната власт не осъществява проекта, за който е предназначено дарението.

1919 г.: В знак на уважение портретите на дарителите са поставени на видно място в прогимназията. Там са стояли до 9 септември 1944 г., след което са изхвърлени. С времето техният акт на високо гражданско съзнание и искрен патриотизъм постепенно изпаднал в забвение. Появили са се други „герои“ на „новото време“ и истинските герои и благодетели на България са изтласкани на заден план до пълната им забрава. Днес никой нито знае, нито си спомня за тях.

1919 г.: По предложение на протойерей Никола Попгеоргиев Маринов Трифоновден – именният ден на най-големия дарител, е възприет като Ден на дарителите на Поликрайще. Той се чества всяка година до 1944 г. В чест на хаджи Трифон Тодоранов протойерей Никола Попгеоргиев Маринов отслужвал служба в църквата и след това – в училището.
Директорът на прогимназията произнасял празнично слово за дарителя и за голямото значение на това, което е направил. Учениците изнасяли програма, на която до края на живота си – през 1925 г., винаги присъствал хаджи Трифон Тодоранов, а в последствие и другите дарители на училището. След 1944 г. Трифоновден – Денят на дарителите на Поликрайще, е забранен.

1925 г.: В София излиза от печат „Златна книга на дарителите на народната просвета“. В нея са записани имената, биографични данни за поликрайщките дарители и сведения за техните дарения. Включени са и Благодарствените адреси до тях от името на главния учител на първоначалното училище Никола Христов, от директора на прогимназията Цвятко Гърдев, от председателя на Училищното настоятелство хаджи Христо хаджи Димитров, от всички учители от първоначалното училище и прогимназията и от училищните настоятели.

1925 г.: Благодарение на енергичните действия на кмета Димитър Маринов Кушев най-сетне проектът за водопровода е реализиран, като тръбите на фирмата „Mannesmann” са доставени от Германия. Кметът организира изкопаването на каналите, поставянето на тръбите и зариването им. Участват стотици поликрайщчани. Водопроводът е завършен същата година. Хаджи Трифон Тодоранов вижда осъществена мечтата си.

1925 г.: Умира най-големият дарител на Поликрайще хаджи Трифон Тодоранов. На погребението присъства цялото училище. Директорът на прогимназията Койо Койчев произнася прочувствено слово. Хаджи Трифон е погребан в двора на църквата на най-видно място – срещу входа й откъм запад, до своето внуче и съпругата си.

Освен от училището водопроводът на хаджи Трифон и Ангелина хаджи Трифон Тодоранова и чешмата се използват и от десетки къщи на хората, които живеят наоколо. Тъй като чешмата е построена непосредствено до главния път Търново – Поликрайще – Русе, от нея си наливат вода и пият и всички живеещи в западната част на селото, които отиват на работа на полето по този път, както и хилядите преминаващи пътници. Новата поликрайшка чешма била истинска благодат за всички – за ученици и учители, за родители, на които донесла спокойствие, едва ли не за половината село и за хилядите пътници.

Парите, които хаджи Трифон Тодоранов дарил, бил спечелил, работейки на градина първоначално в Румъния, а в последствие – в Унгария в продължение на повече от 20 години.
2020 г.: Един от правнуците на дарителите –  Румен Йорданов Тодоранов, верен на гените, които е наследил от двамата си прародители, продължаваше спомоществователството и през XXI век в Поликрайще.

На общото събрание на Поликрайще от 2 юли 2020 г. учредихме поименна награда за дарителство на имената на „Ангелина хаджи Трифон Тодоранова и хаджи Трифон Тодоранов“ и първият, които заслужава да я получи, е именно техният правнук.

Неговият дядо хаджи Трифон Тодоранов е роден в Поликрайще през 1846 г. в семейството на много бедни родители. Едва навършил 7 години, баща му се поминал и той останал сираче. По тази причина ходил на училище само една година. Понеже нямал никакви средства за живеене, за да изкара прехраната си, бил принуден да се пазари за чирак – първо в Поликрайще, а после в Сергювец.

Когато навършил 12 години, заминал на градина във Влашко като прост работник. Там прекарал десет лета. След това отишъл в Австро-Унгария, където живял двадесет години. Благодарение на своето трудолюбие успял да спечели пари и да наеме градина, която обработвал самостоятелно.

Работата му вървяла добре. Станал газда в района на Кишпещ около Будапеща. Той бил вече много опитен градинар и добре управлявал и обработвал наетия имот, като се сдобил с доста добро състояние. Научил влашки и унгарски. Пътувал до Божи гроб и станал хаджия. Преди Балканската война, след дълго отсъствие, се завърнал в дома си.

Текстът е основан на извадки от книгата „Илюстрована история на Поликрайще“, том I „През превратностите на времето“, с автори Трифонка Романова Попниколова, проф. д-р Георги Николов Георгиев, Никола Георгиев Попниколов и д-р Марияна Николова Георгиева

desant.net; rodbg

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете Вашия коментар
Моля въведете Вашето име тук