Българският поет, преводач и белетрист Иван Николов е роден на 28 февруари 1937 г. в хасковското село Горски извор, сега в община Димитровград. Основно образование получава в родното си село, гимназиално – в Хасково и Димитровград /1955 г./. Завършва Хасковския педагогически институт/1958 г./ и „Българска филология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“/1965 г./. Това припомни председателят на Гражданско сдружение „Родопско утро“ Стойка Мариновска,
Работи във вестник „Хасковска трибуна“/1960 – 1969/ като журналист. От 1969 г. до 1980 г. е главен редактор на издателство „Христо Г. Данов“ в Пловдив. В периода от 1980 до 1989 г. е главен редактор на литературния алманах „Юг” в Хасково. Член е на Управителния съюз на СБП от 1986 г.
Автор е на книгите „Селянинът с хляба”/1960/, „Безсънна звезда”/1963/, „Бъдете празнични”/1965/, „Момчето с луничките”/1966/, „Юг”/1967/, „Голямото лято”/1968/, „Люлки над света”/1968/, „Мравешки работи”/1968/, „Дъх на пелин. Поема”/1969/, „Етажерка”/1970/, „Руска тетрадка”/1971/, „Дай си дясната ръка. Стихове за деца”/1972/, „В средата на живота”/1973/, „Мъжка сянка”/1973/, „Седмоцветна дъга”/1974/, „Парнас около нас” кн. 1/1974/ и кн. 2/1987/, заедно с Андрей Германов – илюстрации, „Подземна вода”/1976, 1987/, „Кактусова алея”/1977/, „Разни работи”/1978/, „Изповедалня”/1980/, „Сто стихотворения”/1983/, „Криво колело”/1983/, „Стълба в небето”/1984/, „Животопис”/1987/, „Требник. Приписки с върха на перото”/1989/, „Трилистник”/1990/, „В друг съпровод”/1998/, избрани стихове.
Превежда от руски Пушкин, Есенин, Цветаева, Ахматова, Окуджава и др. Редактира и съставя сборниците „Питат ли ме де зората”/1970/, „Опорна точка”/1973/, „Топчето пукна”/1973/, антологията „Приятели от Кишинев”/1977/, „Спомени за Александър Блок”/1982/, „Спомени за Сергей Есенин”/1984/, „Кръстопътна земя”/1985/.
Умира на 12 ноември 1991 г. в Хасково. Погребан е в родното си село.
marica.bg; rodbg
