Житие на св. мъченици пострадали в Амория
Тези християнски мъченици, на брой четиридесет и двама, били военачалници и пострадали за вярата през 840 година в гр. Амория, в малоазийската област Фригия.
Град Амория бил дълго обсаждан от мохамеданите в началото на IX век, при византийския император Теофил (829–842 г.) Християните се защищавали мъжествено и врагът вероятно щял да отстъпи, ако между жителите на града не се намерил предател. Очаквайки голяма награда за предателството, той показал на мохамеданите уязвимата страна на крепостната градска стена и по такъв начин градът бил превзет и предаден на огън. По-голямата част от жителите и войниците, които защищавали града, били избити или отведени в робство. Победителят заповядал да затворят в тъмница главните военачалници. Те били 42 души. Църквата почита еднакво паметта на всички тия мъжествени вождове, които се оказали и добри войници, и верни служители на Христа.
За тях предстояло тежко изпитание. Напразно император Теофил предлагал за тях богат откуп. Победителят отхвърлял всякакъв откуп: той искал най-вече да принуди християните да се отрекат от вярата си и за тази цел употребил всички средства. В мрачната тъмница на пленниците постоянно дохождали пратеници от мохамеданския началник, за да ги убеждават да признаят Мохамед. Врагът действал ту чрез заплахи и строгост, ту чрез ласкави думи и обещания. Но християните, понасяйки жестокото изпитание, все повече и повече укрепвали духом. Те търсели сила и утеха в постоянната молитва, благодарели на Бога, Който им пратил страдания и чрез това им посочил средство да загладят прегрешенията на предишния си живот. Те всички радостно и спокойно очаквали смъртта, за да се съединят с Иисуса Христа и да придобият вечните блага на бъдещия по-добър живот. Военачалниците-християни били осъдени на смърт и посечени с меч.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
Отдаваме почит към паметта на починалите
Днес е голямата Задушница преди Великия /Великденския/ пост, който през тази година започва на 15 март. В съботния ден срещу Неделя месопустна /Месни заговезни/ всички българи извършват помен в памет на мъртвите – на голямата Задушница преди Великия пост. Или, както името Задушница показва, това е ден за възпоменаване на душите на починалите.
За помена се приготвя „коливо“ – варено, подсладено жито. Българската традиция включва и хляб, и вино. В по-ново време се прибавят дребни сладки и соленки.
Задушниците винаги са в събота, защото в седмичния празничен цикъл църквата е определила съботата за ден на покойните. На тези дни близките на починалите посещават гроба, преливат го с вино, прекадяват го с тамян и след това раздават на присъстващите жито и храна за „Бог да прости мъртвите души“.
На Месни заговезни, в неделя, с Евангелско четене се припомня картината на Страшния съд.
pravoslavieto.com; rodbg
