Живот на кредити. Ей на това се научи българинът за 30+ години демокрация. Свикнахме си да си живуркаме с борчове, я от банки, я от фирми за бързи кредити, и като не можем да ги покрием, опищяваме света колко ни лъжат банкерите и колко са им високи лихвите и таксите.
Данните от скорошно проучване показват, че 40% от българите използват безлихвените заеми до 6900 лв., за да си покрият задълженията към фирми за бързи кредити. Други (над една трета) пък признават, че никога не са чували за този вариант за безлихвено кредитиране. И как ще чуе българинът, че има такава програма за подпомагане на граждани и бизнес, програма, която работи от вече близо година и отново се обсъжда нейното удължаване, като не се и интересува, че да потърси информация? От друга страна, използването на един кредит, за да се покрие друг, е сигурна крачка към пропастта на вечната задлъжнялост и на лошата кредитна история. А дори аматьорите знаят колко е важен кредитният рейтинг за заемодателите.
Истината тук е, че проблемът дори не е, че българите сме свикнали да живеем на кредити. Погледнато реално, не са много тези от нас, които могат с изцяло собствени средства да си купят нов автомобил, камо ли апартамент или къща. Така е и у нас, и в чужбина. Затова и в тези случаи е нормално да прибегнеш към допълнително финансиране, независимо дали идва от банки, приятели, семейство, други нефинансови институции и пр.
Проблемът е в абсолютното неразбиране за същността на кредитите. Честно казано, и за същността на финансите като цяло. Защото за средностатистическия български гражданин заемите са ти едни пари, дето банките ти дават, с някакви си там условия, с някаква лихва, за която трябва да внимаваш, и дори да имаш 1-2 забавяния по месечните си вноски, то не е толкова страшно. Все дочути неща от съседи и познати. И как ще има информация, като в медиите нашенци търсят да прочетат коя певачка от кого забременяла, а не търсят информация как да изтеглят най-изгодно кредит.
Освен лихвата трябва да се гледа и годишният процент на разходите, т. нар. ГПР, включващ всички такси, свързани с кредита. Забавянето на дори една месечна вноска пък е равносилна на голяма черна точка в кредитното ти досие – същото, което всяка банка чете, преди да ти даде парите. И това „досие“ ти се пази 5 години в централната банка, а не изчезва току-така. Да не говорим, че си има кредитни консултанти, които тези неща могат да ти ги обяснят.
Точно заради ниската финансова грамотност на повечето от нас и по-страшното – заради нежеланието да се научим и да потърсим мнение, ще продължим да си живеем на кредити, да сме недоверчиви към същите банки, които са ни ги отпуснали, и да недоволстваме, че изобщо трябва да взимаме някакви пари назаем.
Монитор;РодБГ
