Археологът Румен Иванов откри лобното място на възрожденеца Рафаил Добрев
Надпис на надгробен паметник в Одрин посочва къде е гробът на виден български възрожденец. За находката разказа нейният откривател – историкът археолог Румен Иванов.
Става въпрос за съвсем ясен надпис на кирилица в италианското гробище на Одрин, който недвусмислено показва, че тук е гробът на известния участник в борбата за независима българска църква Рафаил Добрев Попов. Той е положен на място, запазено за видни католици, което не е изненадващо при високия му духовен сан и връзките с униатската църква,твърдят откривателите.
Румен Иванов съдейства на своя турски колега Мустафа Гюлтекин да идентифицират гроба в т.нар. италианско гробище в квартал „Караагач“. Намереният фрагмент от надгробен паметник е изработен от мрамор с частично запазен надпис на кирилица „Рафаилъ Добр(рев). Върху паметника е изобразена епископска тиара, което показва, че погребаният е високопоставен църковен служител.
Рафаил Попов е роден през 1831 г. в Стрелча в семейството на свещеник. От 1851 година учителства в Пловдив и същевременно учи при Найден Геров. През януари 1859 г. Рафаил отива в Рилския манастир, където по предложение на Авксентий Велешки е ръкоположен за дякон. През декември същата година заминава да служи в Истанбул. На 3 април 1860 г. заедно с Иларион Макариополски участва в прочутата Великденска акция,
когато българите формално отхвърлят Гръцката църква. На 30 декември 1860 г. нашият духовник бил свидетел на тържественото връчване на акта за уния с Римската църква на архиепископ Паоло Брунони в Истанбул. През 1861 г. същият го ръкополага за свещеник и той поема малка енория в Одрин, която постепенно се превръща в център на униатското движение, особено след като в кв. „Киришхане“ отваря врати униатската църква „Свети Илия“.
През февруари 1864 г. с берат (разрешение) на Високата порта отец Рафаил Попов е назначен за „патриаршески наместник и народен главатар на българите, съединени с Римокатолическата църква“. През 1865 година е ръкоположен за български епископ в катедралната църква „Свети Йоан Златоуст“ в Цариград от архиепископ Йосиф Назиански в съслужение с архиепископ Мелетий Драмски и епископ Вениамин Неаполски. Умира в началото на месец май 1876 г., погребението му преминало при небивала тържественост – с военна музика, целият духовен клир на града, консулите на Франция, Австрия, Италия, Белгия и Испания, всички ученици от българските и католическите училища и много граждани.
Даниела Арнаудова – marica.bg; rodbg
