Начало История.бг Скритата зад дебелите завеси истина за подписването на Тристранния пакт на фаталния...

Скритата зад дебелите завеси истина за подписването на Тристранния пакт на фаталния 1 март 1941 г.

373
0

Години наред, колкото пъти стане въпрос за подписването на Тристранният пакт от наша страна, медиите се изпълват с упражняващи се в дълбокомислие автори от всякоя възраст, пол, занятие.

И всичко започва и завършва с обективните заключения за мъдри решения. И си остава terra inсognita една далече от погледите борба за търсене изход от задънената улица.

Царят, министри, висшият генералитет са против и в същото време министър-председателят упорито, задкулисно, плете интриги, за да увенчае успеха си в тържествена обстановка във Виена, където по негови думи Германия и Италия гледали на България като на велика сила.

И на другия ден, както се е разпрострял на цели девет страници в дневника си, „заседанието на пленума (Народното събрание) се откри в 6,15 при препълнени галерии. Влизането на министрите бе посрещнато с бурни овации и ставане на крака, както и продължителни ръкопляскания… Мушанов, Петко Стайнов и Держански се опитаха да протестират, обаче, както винаги бяха заглушавани с „ура, ура, ура“.

По този въпрос има мисъл на един от най-големите български авантюристи Анжело Куюмджийски, работил за тайните служби на САЩ: „Бомбардировките над България ги докара 1 март 1941″.

Тази дата е смятана от Богдан Филов за неговия звезден миг, за който той работи най упорито от 1 януари 1941 г., когато решава зад гърба на цар, министри и генералитет да прикрепи директно страната ни към Райха, лъжейки, че отива да лекува язва във Виена.

Той се среща в специален влак на залцбургската гара с външния министър на Германия Рибентроп, пред който се изповядва: „Макар да не сме още подписали Тристранният пакт, ние фактически сме с цялата душа и сърце в него. Нашата съдба е свързана със съдбата на Германия… Влизането ни в пакта е естествен резултат на нашата политика, а не приспособяване към настоящия момент“.

И тук има нещо, за което никой, освен чужди историци не пишат. В неофициален разговор с пълномощния министър на Райха в Турция фон Папен, Рибентроп учуден възкликва: „И този, не ми е ясно защо, нищо не поиска насреща!„.

Наистина е за учудване, защото подписването на Пакта от други страни винаги е било свързано с пазарлъци, наричани от деликатни историци „споразумения за значителни териториални придобивки“.

„Френският историк Жорж Кастелан посочва, че Хитлер обещал срещу влизане на Югославия в пакта ,да даде на страната“ Солун като  естествен завършек на Вардарския път“.

На Турция, като подарък за влизане в Тристранният пакт фюрерът предлага присъединяването към държавата на цялото долно подбрежие на Марица.

Истинското отношение на Хитлер към българската мечта по осъществяването на националните идеали пак намираме не в наши, а чуждестранни изследователи. Ричард Крампън пише за така определените от Германия земи в Македония за временно управление от България и решаване на проблема след войната като мъртва хватка, целяща „пълните права на собственост върху окупираните територии да не бъдат давани на България, за да не би страната да дезертира от Оста“.

Кратко и ясно, а не с увъртане по килифарски от нашите историци, при които докато прочетеш края, вече си забравил началото.

Все пак споразумения на четири очи цар-фюрер е имало. И то не едно.

Преди всичко цар Борис поставя условие подписването да стане в последния момент, едновременно с навлизането на Вермахта в страната на път за Гърция, както поради силната русофилска традиция на народа, така и „поради нашият балкански манталитет“. При това трябвало да стане със значителни сили, защото българското разузнаване имало данни, че при едно навлизане на германски военни части в България, Турция дала на Атина твърдо обещание да подкрепи Гърция.

От хора, работили за разузнаването, съм чувал и логичното обяснение за никога не стоялия пред Берлин и София въпрос за изпращане на български войски на Източния фронт, въпреки огромните спекулации по темата. Цар Борис успява да убеди фюрера в необходимостта България да остане една ничия земя, на която, ако някога се стигне до военен сблъсък между Райха и СССР, тук под абсолютна секретност да се водят евентуални преговори между тайните служби на двете страни.

Пак чужди историци смятат, че това наистина е ставало. В своите книги Виктор Суворов (съветския разузнавач Владимир Резун) дори обнародва текстове от преговори между НКВД и Имперското управление за сигурност.

Освен това, на всички интересуващи се от този проблем пред очите им е, че по време на войната в Москва германските интереси са защитавани от посланика ни Иван Стаменов, а съветските в Берлин от пълномощния ни министър Първан Драганов.

Към всичко това, нека добавим особеното отношение на Хитлер към цар Борис. Няма да се спираме на вече писаното за уважение към монарха ни.

Ще отбележим малко известен факт от разпита в Москва след войната на посланика на Германия в България – интелигентния икономист, юрист, дори и поет Адолф Хайнц Бекерле, който отбелязва, че
„Хитлер много държеше политиците, дипломатите и хората от тайните служби да не засягат чувството за чест на цар Борис Трети“.

Да се върнем на задкулисието.

Номерата на Филов са ясни в двореца, но за цялата истина трябва да се надникне в кухнята. И царят решава със задачата да се заеме един от най-достойните му офицери – генерал Васил Бойдев (1893-1983), по това време началник на въздушните войски. Изключително интелигентен, образован, контактен, преминал различни стъпала на военната служба, изпращан на деликатни за страната мисии в Берлин, Москва, Полша, Югославия, Чехословакия. Един български офицер не скриващ антигерманските си позиции.

генерал Васил Бойдев

Навръх Богоявление, тогава на 19 януари, Бойдев е инструктиран от военния министър Теодоси Даскалов и министъра на външните работи Иван Попов, че са налице сведения, че Филов е уверил Хитлер, че България ще подпише Тристранният пакт и дал зелена светлина Вермахта да премине през страната ни. Че въпросът е много деликатен – Турция може да реагира, английски войски напират към Гърция, никой в България не иска война…

Тъй като генерал Бойчев отдавна добре се познава с фелдмаршал Вилхелм Лист, който в момента се намира в Брашов, Румъния, и той явно е висшият военен, който ще ръководи операция Марита (окупиране на Гърция), нека неофициално Бойдев да проучи какви условия и ангажименти е поел Филов при тайната си мисия.

Тук ще избегнем отегчителни подробности и стигаме до разговорите Бойдев-Лист очи в очи. 

Нашият генерал хваща бика за рогата и му разказва случай от Първата световна война, когато генерал Лудендорф се изразил, че „ако интересите на 70 милиона немци в Германия искат да бъдат пожертвани 7 милиона българи, това ще стане!“. И заявява, че България се противопоставя на повтаряне на това.

Лист отговаря, че за пръв път чува историята и недвусмислено е противник на такова мислене. Бойдев запознава фелдмаршала с миналото ни, заявява, че „войните забавиха нашия стопански и културен напредък. Българският народ се отвращава от войната и ще реагира против, ако се обяви такава. Говорил съм с генерали и министри, всички смятат, че война ще ни разори изцяло…“ (Спомени на генерал Васил Бойдев).

По-нататък генералът пророчески заявява: „Сърбия няма да ви бъде вярна“, което ще се случи само след около десет седмици.

Обяснява още, че влизането в Пакта „ще доведе до политически усложнения“. Той моли Лист да уведоми фюрера, че „отлагане на подписването ще даде възможност за изясняване на политическата
обстановка“.

Фелдмаршалът отговаря: „Ще преминем през България и без ваше съгласие“. Но обещава да говори с Хитлер, „на когото не е безразлично отношението на българите“.  

След няколко часа Бойдев отново е очи в очи с Лист. „Към полунощ изложих мнението ви на фюрера. Той го прие за официално. Съгласи се известно време да се отложи подписването (предложена от Филов дата, б.а.). Преминаването на нашите войски ще зависи изцяло от поведението на англичаните… Турция няма да ви нападне, това ние знаем много добре… Хитлер прие, макар да нямате официални пълномощия нашите разговори за официални. Вашето мнение приемаме и като официално на  вашите висши военни“.

Следва уточняване на съдържанието на договора за присъединяването към Пакта, който ще се окаже, че никога не разгледан в Народното събрание, приет е на бърза ръка само протоколът по подписването (виж горе част от питането на Мушанов и Петко Стайнов).

Ето основните положения там:

Преминаването на германските войски няма да засегне българския неутралитет.
България няма да взема участие в сражения, водени от германски части.
България ще пази границите към Турция и Югославия.
Германия се задължава да пази от въздушни нападения столицата, големите градове, морските пристанища и мостовете.
Германски войски няма да преминават през София, Пловдив и други големи градове.
Германските войски сами ще си осигуряват прехраната. Могат да получават храни от българска страна  само в дължими количества по сключени договори.
Никакви колети не могат да се изпращат от България.
Щабовете на войските не могат да се настаняват в градовете.
Германски самолети могат да кацат само на летища на полето, далече от градовете.

Това постига генерал Бойдев. Читателят сам да си направи извода за изкривяванията на по-късен етап, плод на действия на политически въжеиграчи.

Филов е бесен, научавайки за мисията на генерала.

Бойдев тъкмо едва е дошъл на доклад при военния министър и министъра на външните работи,  Богдан Филов разярен връхлита в кабинета, нахвърляйки се с ругатни (спомени на генерал Бойдев) от рода на „кой ви е позволил да говорите с германците за неутралитет“, „от чие име сте говорили“, „как смеете да превишавате правата си“ и пр. 

Отговорът на генерала е със спокоен тон: „Не съм в служебни отношения с вас!“.

Намесва се Теодоси Даскалов: „Аз го упълномощих. Аз съм му наредил какво да прави!“. Намесва се и Иван Попов: „Аз ръката си ще отрежа, но този пакт няма да подпиша!“.

Премиерът рязко напуска, а след малко на Бойдев е съобщено, че трябва да се яви при царя.

След години (1969 г.) генералът, изселен от народната власт в Троян, ще пише спомените си с подкрепата на родолюбиви българи като Иван Пейковски, главен редактор на вестник „Троянски глас“, и машинописката в газетата Мария Якимова. Там ще отрази, че макар мисията, както предполагал, не е могла да мине без височайшо послание, на път към двореца се боят да не би да стане изкупителна жертва на противоречията в политиката ни. „Съвестта ми беше чиста – ще напише. – Работех за Отечеството“.

Царят го посреща с ведра усмивка, стиска му по мъжки ръка и казва: „Поздравления! Това, което не можа цилиндъра, направи го фуражката“.

Това е накратко онова, което е крито скрито по неясни причини.

Остава да уточним още нещо, което е любима измишльотина на русофобите у нас. Че на комунистите в България било наредено с всички възможни средства да подкрепят влизане на страната в Тристранния пакт. Една третокласна пишеща дори обяви написаното от Вапцаров „Един е лозунгът: Съюз със СССР!“ за пряк апел за подписването на Пакта.

В една широко рекламирана книга на уж спомени на ортодоксалният комунист Върбан Ангелов има редове като „вътрешното ръководство на БКП проведе пропаганда за влизане на България в Тристранният пакт… Партията издаде нареждане да посрещане германските войски като приятелски…“

Разбира се, това е абсолютна фалшификация от издателите. 

Документи не само към официална София, но и към емисарите на нелегалната партия на българските комунисти за противопоставяне на Москва на подписване на Пакта има в изобилие, за да намираме за необходимо да се спираме и на това.

Да не говорим за един смехотворен „документ“, писмо до цар Борис Трети, развяван из Народното събрание за доказателство уж от Васил Коларов, Георги Димитров, Вълко Червенков и Чочоолу (той пък какво търси сред тях), в което подписаните настояват царя да подпише Тристранният пакт.

Ще се задоволим да кажем само, че дори блондинка от вицовете ще забележи простотията на съчинилите разобличителния документ: наборът на това писмо беше компютърен…

Борис Цветанов – desant.net; rodbg

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете Вашия коментар
Моля въведете Вашето име тук