„40 години в контекста на вселената не е особено много време, това е едно много, много малко парченце“ заяви в интервю за Радио Пловдив доц. Никола Петров, директор на НАО „Рожен“, по повод предстоящата годишнина от откриването на обсерваторията.
Историческата справка показва, че звездната наука е едно от първите неща, които младата България е предприела след Освобождението. „Астрономията в България има доста дълбока история, първата обсерватория се построява с откриването на Софийския университет – 1885г. Тогава на практика започват първите астрономически наблюдения в страната“ – споделя доц. Петров
„Стремежът на българската наука довежда до направата на обсерваторията в Белоградчик, като първите снимките от националната обсерватория в Рожен са от 1978 г., но официалната дата на откриване е 13.03.1981г.“
В началото на своята история, доцентът споделя, че обсерваторията е била на върха на технологията и ,че „Обсерваторията се изгради, като един много сериозен астрономически комплекс, значим за цяла Източна европа“.
„Целият астрономически свят е едно голямо семейство. Това е тенденция, която се поддържа в последните години. Това се дължи на факта, че незвисимо колко силна икономически е една страна, астрономията е общочовешки акт, тя разчита на дейността на всички.“
„Астрономите по света са свързани.“
Относно посоката на развитие в бъдещето на обсерваторията, доц. Никола Петров, отбелязва, че макар трудностите във финансирането „в последните две-три години имаме доста сериозно виждане за промяна в добра посока на нещата свързани с обсерваторията в Рожен“.
Като постижения доцентът изтъква „с телескопите от обсерваторията ние успяхме да наблюдаваме едни миниатюрни студени звезди, с много ниска температура, които са от напълно нов тип. Те за пръв път са наблюдавани в рамките на последните две десетилетия, като ние сме част от това наблюдение“.
„Планетите с тяхното гравитационно поле, съумяват да захващат астероиди или комети, които се наричат „троянци“. Например на планетата Марс са открити над десет такива спътника. Това е едно от нещата, които сме наблюдавали от обсерваторията.“
Доцентът, който е специалист по „слънцето и слънчевата система“ отбеляза като любопитен факт, че един от най-известните проекти „Паркър“, който направи свои наблюдения преминавайки близо до слънцето. Едно от най-големите му открития е отговора на въпроса – кое е най-близкото разстояние на което неутралния прах може да се доближи до слънцето преди да се изпари. Това е съоръжение за над 1 млрд. долара, същевременно ние в обсерваторията правим наблюдения върху точно този феномен от 1998 г, като сме намерили сходни резултати.“
Макар трудностите, които обсерваторията е срещнала до момента доцентът остава оптимистично настроен. „Самият факт, че обсерваторията беше пред затваряне отблъсква младите хора за работа при нас, въпреки че в последните години тенденцията започва да се обръща и да има все повече желаещи. Виждам положителна настройка“.
В отговор на въпроса дали си има любимо звездно събитие доцент Никола Петров не се замисли изобщо.
„Човек веднъж види ли слънчево затъмнение с очите си – това остава за цял живот. Например – това затъмнение, което мина декември месец, е специално в този смисъл, че в последните 100 години не е имало пълно слънчево затъмнение, което да е съпътствано с мощно изригване в слънчевата корона.“
Радио Пловдив;РодБГ
