Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ е първото
средно учебно заведение на българското население в останалите
под османска власт наши земи в Македония и Тракия. То е създадено в
началото на октомври 1880 г. от видния възрожденски и просветен деец
Кузман Шапкарев
под първоначалното име „Солунско главно училище“.
В това народополезно дело той е подпомогнат от местната българска
църковна община, като малко по късно, в края на 1880 г. и началото на
1881 г. създава и Солунската българска девическа гимназия „Свето
Благовещение“.
Първоначално мъжката гимназия в Солун се състояла от два
класа, наброяващи по сто ученика всеки един, а обучението се
осъществявало от четирима даскали.
През 1881 г. учебното заведение е наименувано „Св. св. Кирил и Методий“,
като същата година то официално минава под ръководството на Българската
екзархия, която започва да го субсидира материално и финансово.
Първият директор на Солунската българска мъжка гимназия е
видният просветен деец от Котел – Божил Райнов, завършил литература в
Лиежкия университет в Белгия. Той е начело на учебното ни заведение в
периода 1880-1883 г., като допринася много за неговото утвърждаване като
престижно школо, даващо задълбочени знания на своите ученици.
През учебната 1885-1886 г. Мъжката гимназия в Солун става пълна,
а програмата и включва математически, природни и хуманитарни предмети.
Там започва да се изучава старогръцки, френски и турски език.
Броят на учениците в учебното заведение през 1886 г. достига до 320,
което показва, че към него се насочват много от българските деца от
поробените български земи. Срокът на обучение в Солунската българска
мъжка гимназия е седем години – три години долен курс и четири години
горен курс. Впоследствие към гимназията са открити специални курсове –
педагогически и търговски.
Постепенно българското учебно заведение в Солун се разраства
и модернизира, като започва да разполага с добре обзаведени кабинети по
физика и химия, имащи всичко необходимо за задълбочено обучение на
учениците по тези учебни дисциплини. Гимназията придобива и богата
библиотека, съдържаща голям брой книги и учебни помагала. Към нея се
създава и оборудва метеорологична
станция, която е единствената по това време в рамките на Турската империя.
В Солунската българска мъжка гимназия учителстват видните наши просветни
дейци от края на XIX и началото на XX век Григор Пърличев,
Трайко Китанчев, Васил Кънчов, Константин Величков, Иван Снегаров и др.
Учители и ученици от Солунската гимназия през 1888-1889 учебна година
През 33-годишното й съществуване в нея получават средно образование над 6000 български деца. Впоследствие голяма част от възпитаниците на гимназията стават видни участници и апостоли на национално-освободителното ни движение в поробените Македония и Одринска Тракия, както и изявени дейци на духовния и политически живот в свободна България.
През 1913 г., по време на Междусъюзническата война мъжката ни гимназия в Солун е затворена от гръцките власти. Първоначално тя е преместена в Струмица, а след това в Щип, после се връща отново в Струмица и за известно време се подвизава в Петрич.
Казармените помещения, където се е помещавала гимназията в Струмица
През 1920 г. се превръща в смесено средно учебно заведение и се установява в Горна Джумая (дн. Благоевград). Пет години по-късно е възстановено старото й име „Св. св. Кирил и Методий“ и така започва вторият етап на нейното съществуване (дн. Национална хуманитарна гимназия).
Атанас Коев – desant.net; rodbg
